Диян Никифоров представи книгата си „17 крачки към безсмъртието“ пред първомайска публика. Тя е сборник от разкази за всичко което се е случило с българския футбол от квалификациите,започнали през 1992 г. до участието на националния отбор на Световното в САЩ 1994 г. Необходимостта от нея той обясни с желанието да представи историята от първо лице единствено число- по разкази на самите участници и призна, че има истини, които преди 20 години не биха били разказани. Заедно с автора - спортен журналист, гости в пленарна зала бяха и няколко легенди на пловдивския футбол.
В ролята на водещ влезе Илия Ганчев, който представи гостите като свои колеги и добри познати: Мишо Георгиев, направил „голям шлем“ в пловдивския футбол – играл във всички клубове под тепетата –„Локомотив“, „Ботев“, „Марица“ и „Спартак“; Иван Глухчев – шампион с „Ботев“, с 215 срещи в „А“ РФГ; Георги Попов – Тумби - най-бързият футболист за своето време, известен с финеса си и с техничната си игра, любимец на феновете на „Ботев“ и Съдията Недялко Тахтаджиев – достоен човек, авторитет във футболните среди.
Ганчев не пропусна да припомни на Тумби срещата, която "Ботев" губят от първомайския тим. Като всеки широко скроен човек, гостът прие болезнения спомен с усмивка и дори се шегуваше с него.
Най – често употребяваната дума по време на събитието беше „благодаря“. Тя присъства и в увода на „17 крачки към безсмъртието“. Авторът благодари за приема и подчерта, че Община Първомай е първата община, в която прави представяне на книгата. Гостите благодариха за топлия прием на кмета и на зрителите в залата. Особено се радваха на присъствието на представителите на детските отбори на ФК „Борислав“ и всеки един от тях им напомни: учете, футбол се играе с мисъл! От своя страна и присъстващите благодариха на гостите.
Ветеранът футболист Николай Бонев помоли всеки от тях да разкаже за най- важния си мач в кариерата. Това отпуши буре със спомени - знаменити срещи с „Барселона“, „Байерн“, персонален двубой с Еузебио… славни страници в историята на пловдивските клубове. В разказите се включиха и Спас Янков и Илия Ганчев.
По време на срещата отново беше констатирано, че футболът в България изостава заради липсата на база и детски школи, отсъствието на държавна политика. 1 минута делеше книгата „17 крачки към безсмъртието“ от това тя никога да не види бял свят – минутата, в която Емил Костадинов отбеляза в мача на „Парк дьо пренс“ и българският национален отбор се класира за САЩ’94. Този гол според Диян Никифоров е повратна точка в развитието на България и Франция. От този момент нататък футболът в България тръгна надолу, а във Франция към нов връх. Защото ние по инерция станахме 4-ти в света, но не успяхме да осребрим това постижение. Французите успяха да се концентрират и на следващото световно стават шампиони, а след още две години и европейски шампиони. „Не знам дали книгата има художествена стойност, но всеки от разказите в нея е от първо лице. Дори и да има нещо жълто в нея, то пак е разказано от участниците в събитията“.
След срещата Диян Никифоров раздаде книгите, откупени от кмета и постави своя автограф и посвещение, а всички присъстващи си направиха обща снимка с него и гостуващите футболни легенди.
Теодора Кирякова
