Опустошителното земетресение в Непал има своето сериозно отражение и върху процесите на Земята. Някои от тези последствия са видими веднага, но по-големите промени ще отнемат още милиони години, преди да станат реалност, смятат учените.

Веднага след земетресението учени обявиха, че най-високият връх в света, Еверест, не е променил височината си, защото местенето на плочите е било хоризонтално. Според анализ на сателита Sentinel-1A на Европейската космическа агенция обаче Еверест се е понижил с между 2.5 см и 3 см. Това е впечатляващо най-вече заради огромните размери и маса на планината и подсказва сериозната мощ на земетресението.

Тя е още по-ясно видима при анализ на надморската височина на столицата на Непал Катманду. Тя се е увеличила с около един метър. Според учените напрежението в земната кора в засегнатите от земетресението зони се е понижило значително. "Искаме да разберем кои части на разлома са се разместили. Това е важно, защото ни казва, че частите, които не са се разместили, все още са "заредени" и могат да го направят в бъдещо земетресение", коментира Тим Райт, който е от британския Център за наблюдение и моделиране на земетресения, вулкани и тектонски плочи.

Според Лорън Болингер от еквивалентната френска агенция първоначалните данни подсказват, че земетресението в Непал не е било достатъчно голямо, за да размести всички пластове чак до повърхността. "Това означава, че е възможно все още да има напрежение и може би трябва да очакваме още едно голямо земетресение на запад и/или юг от сегашното, което да се случи през следващите десетилетия", коментира Болингер пред Би Би Си.

Новият облик на Земята

Но освен обикновени процеси по местенето на земната кора според някои учени земетресението в Непал е част и от доста по-мащабни промени в повърхността на планетата. Още в началото на 2012 г. учени обявяват, че през следващите 50 млн. до 200 млн. години на Земята ще се образува нов суперконтинент. Те го наричат Амазия, като той ще обедини всички сегашни континенти.

Сега геологът от Curtin University Зенг-Ксианг Ли заявява, че земетресението в Непал е част от формирането на Амазия, съобщава Sydney Morning Herald. Той е открил, че Индийската тектонска плоча продължава да се мести на север с по няколко сантиметра на година и е причина за сеизмичната активност.

Ли подкрепя тезата си и с други замервания на негови колеги. Анализите показват, че всяка година Атлантическият океан се разширява с 2 см до 5 см за сметка на Тихия океан, който пък се стеснява с толкова. Това ясно показва, че Северна и Южна Америка се местят към Азия и в един момент ще се сблъскат с най-големия в момента континент. Освен това Австралия се мести с по около 7 см на година на север също към Азия. "Ще отнеме десетки милиони или дори стотици милиони години, преди новият суперконтинент да се оформи напълно", коментира Ли.

Благодарение на високите технологии учените могат да следят много по-прецизно какво се случва. Събраната информация помага както за предвиждане на бъдещите процеси, така и за разкриване на миналото на земната кора. Използват се множество различни методи за измерване, за да се гарантира, че резултатите са максимално точни. Очакванията са, че Амазия ще се формира около Северния полюс на планетата. Това ще доведе до изчезването на Арктическия океан и Карибско море, а Атлантическият океан ще стане най-големият океан на планетата.

Нормален процес

Според учените Амазия ще е четвъртият или петият суперконтинент в историята на Земята, който е обединявал всички надморски части. Последният е бил Пангея, който се е формирал преди около 300 млн. години с център днешна Африка. Преди около 200 млн. години е започнал да се разделя на седемте континента, които познаваме днес. Първи са се отцепили териториите на днешна Австралия, Нова Зеландия и Антарктида. Това е станало преди около 145-200 млн. години. Преди 65 млн. години са се отцепили и двете Америки, като Южна Америка е била първа и впоследствие се е съединила със Северна Америка, от която през това време се е обособила и днешна Гренландия.

Предшественик на Пангея е била Родиния. Тя се е формирала преди около 1 млрд. години и се разпада преди около 750 млн. години. Преди 1.8 млрд. години пък е съществувал суперконтинентът Нуна. Предполага се, че преди Нуна е имало друг суперконтинент, който е наречен Кенорланд. Смята се, че е съществувал преди 2.75 млрд. години.

За първия изобщо континент се смята Ур. Той се е формирал преди около 3 млрд. години и въпреки че е бил по-малък от днешна Австралия, тъй като е бил единствен по това време, също се смята за суперконтинент. Кенорланд пък е първият, обединил различни територии в една. Скали от Ур са открити в Австралия, Мадагаскар и Индия. Преди него е имало само острови от гранит и парчета суша, които са били твърде малки, за да се определят като континенти.

Идеята за местенето на континентите е на германския учен Алфред Вегенер. През 1912 г. той публикува своята теория за континенталния дрейф, която е отговор на често задавания въпрос защо континентите изглеждат като парчета от един и същи пъзел. Идеята му бива посрещната с множество критики и е разгледана сериозно едва през 50-те години, след като геолози изследват скали от Индия, които доказват, че тази територия е била в Южното полукълбо на Земята, точно както Венегер е предполагал.