Мислителят на Роден. Големият талант на скулптора върви в комплект с факта, че той няма академично образование

Мисленето щяло да става учебен предмет. Преди дори да се замисля, тази идея предизвика в мен вълна от чувства, предимно в скалата на негативните. Сега се опитвам да успокоя гнева до степен на снизхождение, и да сведа тоталното отрицание до някакви доводи на разума. Но пулсът ми е бясно ускорен.

Представяте ли си някой да има примерно тройка по този предмет. В дипломата! Завинаги, документирано - Мислене - Среден 3.

Или пък паралелка с успех 5,58 по Мислене, както е традицията в ПМГ и ГПЧЕ... Дипломирани мислители.

Поставянето на оценка е свързано определена скала, критерии, по които това става. И как моля ви, ще се оцени мисленето? Самата идея, че някой мисли "правилно" или "неправилно", или въобще не мисли е крайно порочна. Мисленето може да бъде всякакво. Трябва да бъде всякакво. Това ме учеха някога по всички предмети - от рисуване, биология, химия, физика до литература и физкултура. Естественото е някой да мисли така, друг иначе. Оценки се пишат на конкретен резултат.

Отделно от това има дисциплини, специално фокусирани върху мисленето. То все пак е присъща за човека дейност, отличаваща го от всички други същества на планетата. Естествено, открай време сред човеците е имало и по-изявени в тази област.

Древногръцките мислители, източната философия, "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет"? Не, в предмета "Мислене" става дума за информационни технологии. Надявам се, никой няма да спори, че тук първото важно е познаването им, както за бъдещ медик, първото важно е анатомията. Да бяха първо помислили малко по въпроса, уважаемите инициатори.

Мисленето е нещо, което не винаги можем да контролираме. Всъщност на контрола над потока от мисли са посветени множество публикации. Ако става дума за контрол над собствените мисли, четете за медитация, защото първо ще трябва да освободите съзнанието си от всякакви мисли. Насочването на собствените мисли в желана посока пък е работа на психолози и психоаналитици. Не е подходящо за общообразователната ни система, нали?

Ако става въпрос за контрол над чужди мисли (усмихнахте се, нали), също е изписано много. От все пак познатия в БГ брейнсторминг, до социалното жиу-жицу - толкова е изписано, че не е ясно дали някой въобще може да го осмисли. Във всеки случай не е за първолаци, нито за абитуриенти.

И знаейки как всичко в училище, независимо какво е то, бива обявявано за трудно и неприятно, защо, защо сега някой ще иска да лепне на мисленето тази стигма?

Може би уважаемите инициатори искат да повишат креативността в училище с някакъв предмет, който по техни си причини са кръстили така неудачно "Мислене". Ако това се учеше, отдавна щяха да са го въвели навсякъде по света, защото навсякъде по света ценят творческите решения. Защо? Защото това е рядък дар, който дава резултати, добри за всички. Следователно да очакваме всички да го имат или да го овладеят, е меко казано нелепо. Все пак, колко часа седмично ще имат децата, евентуално, в училище предмет "Мислене"? Сигурна съм, че колкото и да е, ще е недостатъчно, за да даде резултат. Налага се да мислим и в другите часове, и в свободното си време, през целия си живот, и не само за технологии.

И накрая, мисленето е нещо лично. Не споделяме всичките си мисли, нали. Дори с най-близките си не го правим, а камо ли с учител. В крайна сметка част от възпитанието е точно това - кои мисли да изричаме и пред кого. Дали те ще бъдат разбрани, дали ще мога да изразя правилно, дали няма да ме игнорират или още по-лошо, да ме отрекат - това мисли всеки от нас преди да си изкаже мисълта. Това първо. Второ - веднъж изказаната мисъл лесно може да бъде повторена от всеки друг, или оспорена, също. Кой тогава ще получи оценка по мислене и каква ще е тя? Как мислите? Мислите ли? Или ще чакате да бие звънеца и да свърши часа по мислене?