 |
| Хайзенберг и Бор през 1934г. |
В средата на миналия век, напредъкът във физиката - квантовата механика, Общата теория на относителността, изследванията на радиоактивността - създават едно зловещо изобретение, което хвърля сянка върху моралния авторитет на науката и оставя трагичен отпечатък, който тегне и досега - атомната бомба.
Широко разпространена е версията, че немските физици са саботирали създаването на атомно оръжие в нациска Германия, но това се оказва легенда.
Когато през 1905 г., Айнщайн публикува знаменитото си уравнение E0=mc2 станало ясно, че в атома се съдържа огромно количество енергия, физиците смятали, че енергията, отделена само от едно ядро, е твърде малка, за да си струва да се занимават с нея за някакви практически цели.
Физика на невъзможното
Интересен момент е, че понятието "атомна бомба" е въведено от Хърбърт Уелс през 1914 г. в романа му „Освободеният свят“. В него писателят разказва, че процесът на радиоактивен разпад може да се ускори и така да се създаде атомната бомба с разрушителна мощ. Уелс твърдял в книгата, че технологията на атомната бомба ще бъде разкрита през 1933 година. По някаква случайност физикът Лео Сцилард попада на книгата през 1932 година. Романът го вдъхновява и през 1933 г., точно според прогнозата, на Сцилард му хрумнало да използва верижна реакция и така да се освободят невероятно големи количества енергия. Унгарският физик Лео Сцилард най-вероятно е първият учен, който обмисля сериозно за реалното конструиране на ядрено оръжие.
Водещите физици през 30-те години на XX в, обаче, в това число и самият Айнщайн били твърдо убедени, че атомната бомба е невъзможна. Ърнест Ръдърфорд, откривателят на атомното ядро заявил: "Енергията, получена от разбиването на атома, не става за нищо. Всеки, който очаква трансформацията на атомите да се превърне в сериозен източник на енергия, говори празни приказки.“
Големият физик Нилс Бор се среща през 1939 г. в Ню Йорк с ученика си Джон Уилър. Бор донесъл страшни новини - Ото Хан и Фриц Щрасман показали, че ядрото на урана може да се разцепи на две, при което се отделят два или повече неутрона, които на свой ред разцепват други ядра и започва верижна реакция. Процесът е теоретично обяснен от Лизе Майтнер и племенника й Ото Фриш. Така били налице необходимите теоретични основи и експериментални констатации, които доказвали, че атомната бомба е напълно осъществима, особено ако се впрегнат ресурсите на цяла държава.
През 1940 г. Ото Фриш заедно с Рудолф Пайерлс (работещи по това време в университета в Бирмингам) дава първата оценка на критичната маса на уран-235 за атомна бомба, която се оказала не толкова голяма, колкото се е смятало досега. Този резултат е изложен в т. нар. "Меморандум на Фриш - Пайерлс", който до голяма степен инициира мащабно изследване на възможността за създаване на ядрено оръжие, но и предупреждава категорично против възможността за изграждане на ядрена бомба от Германия.
Верижната реакция в атомна бомба. Илюстрация: guernseydonkey.com
Трима водещи физици - Лео Сцилард, Алберт Айнщайн и Юджийн Уигнърт емигрират от Германия в САЩ през август 1939 г. Още преди началото на Втората световна война, на 1-ви септември, 1939 г. Сцилард ги убеждава да напишат писмо до президента Рузвелт, с което го предупреждават за възможността за разработване на атомна бомба в Германия и го насърчават да се заеме с изработването на атомна бомба.
През есента на 1940 г. на Енрико Ферми и Лео Сцилард са дадени достатъчно финансови ресурси за да започнат работа. Когато американското правителство се убедило, че разработването на атомната бомба, по принцип възможно и че Германия има същата възможност, изследванията са активизирани и в крайна сметка се стига до проекта Манхатън.
Разговорът
Ръководството на нацистка Германия много добре си давало сметка за мощта на ядрената бомба и за да си осигурят това непобедимо оръжие, те наредили на учени като Вернер Хайзенберг, Карл Фридрих фон Вайцзекер, Валтер Герлах и Ото Хан да се заемат с немския проект за атомна бомба.
Водещ учен на проекта станал бившият студент на Нилс Бор Хайзенберг. "Среднощните дискусии върху квантовата вероятност за разцепване на атоми станали невероятно сериозни, а залогът бил бъдещето на човечеството. Скоро споровете за намирането на живи котки щели да отстъпят пред умуванията каква е вероятността да се разцепи ядрото на ураниевия атом." - разказва Мичио Каку в книгата си "Паралелни светове".
Доскоро повечето историци се придържаха към тезата, че Третия Райх не е имал някаква сериозна научна програма за изграждане на атомни оръжия. Сред причините изтъквали недоверието на висшето ръководство в Германия към перспективите за създаване на такива оръжия и към принципите на "неарийската физика" - през 30-те години Германия губи великолепни учени, но "неарийци" както Макс Борн, Джон фон Нойман, Алберт Айнщайн.
От друга страна, впоследствие водещите германски физици, може би поради чувство за вина, подчертават, че са били далече от създаването на бомба и че със всички сили са възпрепятствали изследването на урана.
По времето, когато почти цяла Европа е завладяна от нацистите, 1941 г., Хайзенберг се среща тайно със бившия си учител Нилс Бор в Копенхаген.
Съдържанието на този разговор до сега е било известно само във версията, представена от един от събеседниците, а именно - Хайзенберг. Той твърди, че е поискал от Бор ``морален съвет" и освен това, да се споразумеят за взаимен мораториум върху създаването на атомната бомба.
През февруари 2002 г. Институтът Нилс Бор публикува неизвестни досега писма от датския физик, които показват от по-различен ъгъл този разговор. Оказва се, че Бор в периода между 1957 г. и 1961 г., написал 11 незавършени писма, в т.ч. и писмо до неговия ученик Хайзенберг. Писмата се съхранявали в семейството на Бор, но според някакъв "мораториум" заедно с други документи, е трябвало да бъдат огласени едва 50 години след неговата смърт - т.е. 2012 г. , но това става предсрочно, през 2002 г.
Най-важното от тези писма, касаещо онзи съдбовен разговор е реакция на Бор на публикуваната през 1956 г. книга на австрийския журналист Робърт Юнг "По-ярко от хиляди слънца". Книгата възхвалява немските физици, които уж саботирали нацистката атомна програма, за разлика от своите колеги в САЩ и Великобритания, създали бомбите, пуснати над Япония.
Бор пише:
"Уважаеми Хайзенберг, четох една книга от Робърт Юнг "По-ярко от хиляди слънца", която наскоро беше публикувана на датски език. И трябва да кажа, че съм дълбоко изненадан от начина, по който ви изневерява паметта в писмо до автора на книгата. Аз помня всяка дума от нашите разговори. По-специално, силно впечатление направи на мен и Маргарет, както и на всички в института, с които вие и Вайцзекер разговаряхте, вашата абсолютна убеденост, че Германия ще спечели и че би било глупаво от наша страна да проявяваме сдържаност по повод немските предложения за сътрудничество. Аз също ясно си спомням разговора ни в офиса ми в института, в който с мъгляви изрази ми съобщихте: под Ваше ръководство, Германия се ангажира да построи атомна бомба. Аз мълчаливо ви слушах, защото ставаше въпрос е важен проблем за цялото човечество. Но това, че моето мълчание и твърд поглед, както пишете в писмото си може да се възприеме като шок, предизвикан от вашето съобщение, че можете да направите атомна бомба - е твърде странна ваша заблуда. Още преди три години, когато разбрах, че бавните неутрони могат да предизвикат реакция на делене в уран-235, а не в уран-238, за мене беше очевидно, че е възможно да се създаде бомба, базиран на ефекта на разделяне на урана. През юни 39-та аз дори изнесох лекция в Бирмингам по повод деленето на урана, в която говорих за последиците от такава бомба, отбелязвайки обаче, че реалните технически проблеми на създаването й не са толкова сложни, че не се знае колко време ще трябва да бъдат преодолени. И ако нещо в моето поведение и може да се интерпретира като шок, това е реакция на новината, че Германия енергично участва в надпреварата първа да притежава ядрено оръжие ... "
Бор бил ужасен и потресен до дъното на душата си - Германия скоро ще владее оръжие с невероятна разрушителна мощ и може да го използва в голям мащаб. Най-ефективният отговор ще бъде насрещна заплаха с подобна бомба.
Затова решава, че е важно да се започне производство, веднага и възможно най-бързо, дори и без намерение да се използва бомбата. Тъй като за добиването на необходимото количество уран и при най-благоприятни условия са нужни няколко месеца, то очевидно ще бъде твърде късно да се започне производство, чак когато стане известно, че в ръцете на нацистите има вече такава бомба и следователно трябва да се действа много спешно.
По това време немците били окупирали Дания и ученият предприел отчаяно бягство към страната на свободата със самолет, като по време на полета едва не се задушава от липса на кислород.
Така или иначе, историята нататък е добре позната. Историята не е точна наука. Тя, подобно на криминалистиката, разчита на улики и свидетелски показания. Но истината трябва да се търси и намира, особено за такива периоди от миналото, които имат дългосрочни последици и са белязали съдбата на поколения. А и в частност, нещо което мен лично касае - точно този епизод от историята генерира мащабно недоверие към науката, чиито горчиви плодове берем и до днес.
Проучвайки този епизод, попаднах на немската версия в уикипедия за създаването на атомната бомба. Какво бе учудването ми, когато прочетох, че (цитирам приблизително и със съкращение):
"Страхувайки се от САЩ, Германия развива своя собствената програма за атомна бомба. Предполага се, че на няколко места на територията на Германския Райх има независимо работещи изследователски групи, които до края на войната работят за развитието на немско ядрено оръжие. След войната обаче установи, че ядрени оръжия не са разработени."
Споменава се, че Хайзенберг през 1945 единствено е тествал критична ядрена верижна реакция с изследователския реактор Хайгерлох.
