Вместо от политици с визия за истински реформи, България се управлява от хора, лансиращи някакви хрумки. Да се управлява не е хепънингово занимание, припомня по този повод в коментара си Мирела Иванова.

„Младежите, навършили 16 години, също да имат право на глас. Това е предложил депутатът от ГЕРБ Георги Андонов“ - из новините на в. „Стандарт“

Тъй като думата "реформа", с която ставаме и лягаме от години в България, започна не само да се опразва окончателно от съдържание, но и безкрайно да дразни обществото, то крайно време е да бъде заменена с действия, или с друга дума, по-точна при това: хрумка. Защото до голяма степен у нас се провежда последователна политика на хрумките. На някой министър, депутат или друг вид управленец нещо му идва наум, обсебва го фикция или го осенява мислена-недомислена идея и ето че тя вече кръжи из публичното пространство и стъписва гражданите. Първо - защото ги сварва неподготвени, второ - защото ги преизпълва със съмнения и подозрения и трето – за енти път се взривява относителната предвидимост на живота. Да не пропуснем четвъртото: най-често за хрумките се изхарчват огромни обществени средства, които после гражданите плащат.

Колко спонтанност търпи едно управление?

Примерите "на високо ниво" са много и не от вчера и онзи ден, но да погледнем само последните: витаещата неяснота около пенсионното осигуряване в частните фондове и/или НОИ. Какво става подир хрумката на Горанов, търси ли се доброто експертно решение в изработването на прозрачни правила, които да ни позволяват избор и да ни дават елементарна сигурност или в някой хубав ден нечия нова хрумка ще ни бъде сервирана като задължителна?

Депутатът от ГЕРБ Георги Андонов

Не са за подценяване и ярките като фойерверк хрумки на министър Москов. Не само лекарското съсловие, но и пациентите бяха стъписани от започналата процедура по сливането на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ с Александровска болница. Това ли е политиката на неотложни реформи в здравеопазването: да прехвърлиш проблема от болната глава на здравата? Само спонтанност и недомислица ли е или е фасада, зад която се осъществяват нечии амбиции и интереси? Остава ни сами да се досещаме, както в случая със специалното финансово обгрижване на частната „Софиямед“.

Майтапът с 16-годишните гласоподаватели

Хрумките се разгръщат с особена интензивност и динамика в предизборни времена и неслучайно Изборният кодекс е пренаписван, дописван и променян безброй пъти - неизменно с рефрена, че се прави в полза на гражданите, а всъщност все в нечия политическа угода. Сега депутат от ГЕРБ внезапно предлага право на глас да имат и 16-годишните. Още една причина да се променя Конституцията на парче, още един повод за псевдодискусии и словоблудни скандали в парламента. Дори и по-интелигентните и зрели българи все още не са влезли в крачка с последните промени като преференцията например - нововъведение, довело и до смешни, и до страшни абсурди на изборите за Европейски и национален парламент, какво остава за 16-годишните?

Мирела Иванова

Обществото ни и без това се задъхва и буксува тъкмо от множеството недостатъци в избора на политическо представителство, интересува се от възможностите за мажоритарен избор, електронно гласуване, преустановяване или поне редуциране на процъфтяващата търговия с гласове - все болезнени теми, по които трябва да се произнесе на добре обмислен и добре организиран референдум.

Хрумките на този или онзи, заел пост над нивото на своята компетентност, разграждат и без това все по-неустойчивите темели на държавността. Да се управлява не е хепънингово занимание и импровизация в движение, не е самодейна политическа игра: гражданите все по-често се намесват и ще се намесват в "представлението" - и защото са платили прескъпо билетите, и защото не им харесва да бъдат употребявани само като публика.