Представете си мисия под прикритие, пише в материала си Кевин Лориа. В един момент тя осъзнава, че ще трябва да викне подкрепления, но употребата на телефон е рискована, а няма начин да изпрати визуален сигнал на екипа си.

В ключовия момент тя може да си помисли "Да", което да бъде интерпретирано като "Да, сега е момента, давай!" и да изпрати сигнала директно към мозъка на член на екипа си, който ще го регистрира като проблясък и ще знае, че е дошло времето за действие.

Този вид директна комуникация от един мозък към друг звучи като телепатия, но технологии, които могат да четат мозъчните ви сигнали и да изпращат сигнали /които могат да означават "Да" или "Време е"/ вече съществуват, въпреки, че нашата хипотетична преносима версия със скрити електроди, която помага на агентите под прикритие да комуникират е фикция, все още.

С увеличаване на разбирането, за това как комуникират мозъците ни - изпращайки и интерпетирайки сигнали, които означават "да", "не" и други, технологията, която сега прави възможна комуникацията мозък-мозък може да ни позволи да комуникираме чрез мислите си по-пълноценно.

Понастоящем сме в състояние да предаваме само основна информация от едно съзнание на друго, пише Джери Адлър в Smithsonian Magazine

Някой с електроди на главата си, може да изпрати "да" на човек в групата. Компютър улавя определено поведение /като например специфично премигване/, което сигнализира "да". Компютърът безжично предава тази информация на втори компютър. От там, сигналът се изпраща до магнитна намотка свързана с главата на втори човек. Когато магнитния сигнал достигне до мозъка на другия човек, той го регистрира като проблясък: успешно е бил изпратен сигнал "да".

Друг по-инвазивен метод включва мозъчен имплант. Британският изследовател Кевин Уоруик е използвал невроимпланти, които да изпратят сигнал до чип вграден в ръката на съпругата му, позволявайки му предаването на елементарна комуникация от мозъка му към друг човек електронно. Той е използвал същата технология, за да контролира роботизирана ръка през Атлантика - технологията, която позволява на мозъка да изпраща сигнали, може да изпраща тези сигнали и към машина.

Тези форми на комуникация са прости, те включват електроди предаващи "да" или "не" или са по-инвазивни и включващи мозъчни импланти.

При положение, че не много хора биха се съгласили да свържат жици към мозъка си, нека се фокусираме върху неинвазивните форми на комуникация. До сега те са разчитали на магнити и леки електронни импулси, това са все още грубите необработени инструменти. Адлър твърди, че най-малките области, които тези инструменти могат да сигнализират в мозъка са с размер половин инч - което е много в сравнение с индивидуалните неврони, които използваме за по-прецизна и по-красноречива комуникация.

Създадени са и други по-прецизни технологии, които могат да позволят предаването на по-сложни мисли, но все още съществува загриженост за безопасността им.

Веднага след като можем по-прецизно да четем сигналите, които мозъците ни изпращат и да ги насочваме към правилната част на получаващия мозък, ще сме в състояние да изпращаме по-сложни мисли - нещо, с което смартфоните вече се справят доста ефективно.

Комуникацията мозък-мозък обаче може да стигне много по-надалеч, а възможните употреби на прадаването на информация директно от един мозък на друг са безгрнични.

Мозъците ни обаче съхраняват доста повече информация от просто нашите мисли.

Дали някой ще може да предаде информация, която включва умения за свирене на пиано или китара? Дали ще можем да създадем перфектния бейзболист или скачач чрез предаване на информация от един мозък на друг? Това може и да звучи налудничаво, като нещо взаимствано от "Матрицата". Но поне при плъховете, изследователите са установили, че могат да предават спомена от извършена задача от един мозък на друг, при което втория плъх се научава да изпълнява задачата много по-бързо. Това животинско изследване е много далече, от това за което говорим при хората, на със сигурност е интригуващо.

Дали комуникацията мозък-мозък може да се развие до степен да разберем как животните гледат на света? Потенциално можем да използваме същата технология да изпращаме мозъчни сигнали от животни към човешки мозъци. Може би ще можем да предадем това, което се случва в мозъка на делфина докато плува в океана чрез сонар или да придобием представа за изключителното обоняние на копоя.

Неврологът Дейвид Ийгълмен смята, че изключителната ни способност да обработваме информация може да ни помогне да придобием нови способности. Същата технология, която ще позволява комуникацията мозък-мозък вероятно ще може да ни позволи да изградим външни устройства, които ще ни позволят да придобием инфрачервено зрение или да чуваме звуци, които другите хора не могат да доловят.

Всичко това е далеч далеч в бъдещето - но основните форми на комуникация мозък-мозък вече са реалност.

Мигнете веднъж, ако сте съгласни.