Нашите прадеди често са били представяни като диваци, но най-ранните човешки общества най-вероятно са били базирани на съвременни егалитарни принципи според учените.
Изследване е показало, че в първобитните племена, мъжете и жените са имали равно влияние върху това къде да живее групата или с кого. Откритията оборват идеята, че равнопоставеността между половете е съвременно достижение.
Антропологът Марк Дайбъл, който оглавявал изследавето на University College Лондон казва: "Широко разпространено бе мнението, че първобитните племена са били доминирани от мъжете или мачовците. Ние бихме могли да предположим, че едва с появата на земеделието, когато хората са започнали да трупат някакви ресурси се е появило неравенството."
Дайбъл казва, че последните открития предполагат, че равноправието между половете може да е било еволюционно предимство и да е изиграло важна роля в оформянето на човешкото общество и еволюция, в ключително да е повлияло моногамността, нарастването на мозъка и развитието на речевите способности.
Изследването публикувано в списание Science имало за цел да изследва очевидния парадокс, че въпреки че хората в първобитните общества имат силно изразени предпочитания да живеят с членове на семействата си, на практика групите включвали само няколко тясно свързани лица.
Учените събрали генеалогични данни от две първобитни общонсти от Конго и Филипините, включително родствени отношения, движение между лагерите и модели на пребиваване, чрез хиляди интервюта. И в двата случая хората изразили предпочитания да живеят в групи от по 20 души, да сменят местоположението си на всеки 10 дни и да се прехранват от дивеч, риболов събрани плодове и зеленчуци и мед.
Учените изработили компютърен модел на лагер, базиран на предположението, че хората биха предпочели в него да влизат само техни близки хора: братя и сестри, родители и деца.
Когато само един от половете имал влияние върху процеса, обикновено мъжки индивид, се разкривал много тесен кръг от роднини. Но кръгът от родини бил значително по-тесен при модел, при който мъжете и жените имали еднакво влияние.
"Когато само мъжете могат да влияят на това с кого да живеят, ядрото на всяка общност представлява гъста мрежа от най-приближени с техните съпруги и съпрузи в периферията. Но когато изборът се прави едновременно от мъжете и жените рядко се среща групи от по 4-ма или 5-ма братя да живеят заедно", казва Дайбъл.
Учените твърдят, че равенството между половете може да е изиграло ролята на еволюционно предимство за ранните човешки общества тъй като е насърчавало по-широк кръг от социални взаимоотношения и по-близко сътрудничество между несвързани индивиди.
Изследването сочи, че едва с повявата на земеделието, когато хората са започнали да трупат ресурси за пръв път се е появило неравенството. "Мъжете вече са започнали да имат по няколко жени, така те са имали повече деца от жените, заедно с трупането на ресурси това е била благоприятна възможност за формиране на съюзи с други мъжки представители", казва Дайбъл.
Той твърди още, че егалитаризмът може да е един от важните фактори разграничаващи нашите предци от братовчедите ни примати и техните силно доминирани от мъжките индивиди общества.
Констатациите са подкрепени от качествени наблюдения върху първобитните групи в проучването. При общността във Филипините, жените са участвали в лова и събирането на мед и въпреки че все още е имало разделение на труда, като цяло мъжете и жените са имали еднакъв принос за лагера. И при двете групи, моногамията е била норма, а мъжете са били активни в грижата за децата.
