Въпреки че ръководството на Реформаторския блок постави срок до 15 май, местните структури на партиите в съюза не са изцяло готови с предложенията си за кандидати за кметове и общински съветници, научи "Дневник" от депутати на ДСБ и на "Движение България на гражданите". Като причини се посочват както страхът от акции срещу претендентите чрез журналистически репортажи с дронове или атаки на политически опоненти, така и от подхвърлянето на компромати.

Защо само нас разследват?

Във всички партии в блока през последните дни водеща е темата с репортажа на Би Ти Ви за имотите и финансовото състояние на хасковския кмет Георги Иванов, чийто син Станислав Иванов е депутат. Подозренията на депутатите кой стои зад атаката варират от ГЕРБ, през депутата от ДПС Делян Пеевски до общи действия между партиите на Бойко Борисов и на Лютви Местан.

"Не може да оттеглим подкрепата си, след като ДСБ стои зад Георги Иванов вече пета година", каза пред "Дневник" ръководен кадър на реформаторите. Също така той призна, че в момента представителите на местните структури на ДСБ и на СДС са част от администрацията и те няма как да бъдат убедени, че Иванов е престъпвал закона при липсата на доказателства за вина. Затова и е много вероятно той отново да бъде претендентът за кмет на Хасково наесен. "Дилемата е дали да имаме едва 1000 гласа с друг кандидат или пак да подкрепим Иванов", посочи източникът. Попитан кой стои зад атаката, заяви, че най-вероятно това е Делян Пеевски.

И според ръководен кадър на "Движение България на гражданите" засега няма основание за оттеглянето на подкрепата от кмета на Хасково. "Защо не разследват кметове на ГЕРБ", пита той и след това добави, че за момента няма основание за оттеглянето на подкрепата от Иванов. Според него зад атаките най-вероятно стоят от партията на Бойко Борисов.

Софийска интрига

Не по-малко са спекулациите около издигането на претендент за кмет на София. До момента единствено е известно, че най-вероятно кандидатът ще бъде от ДСБ, но има напрежение около избора на име. "Вили Лилков е опция", посочи пред "Дневник" източник от ДСБ. Лилков, който беше дългогодишен общински съветник и с добра репутация в Столичната община, също не изключва възможността да бъде кандидат, но пред "Дневник" посочи, че ще реши едва, ако националното ръководство официално го посочи.

От "Движение България на гражданите" се чуват гласове на несъгласие за издигането на Лилков. Причината - не е достатъчно известен и трудно би донесъл добър резултат на изборите. Източник дори посочи, че най-добрият вариант за претендент е здравният министър Петър Москов, който също беше общински съветник. От партията на Меглена Кунева посочват като аргумент набъбналия рейтинг на Москов. От ДСБ обаче смятат, че ранното оттегляне на Москов от поста здравен министър би бил лош знак за провежданата от него реформа. Самият Москов пред "Дневник" каза: "По никакъв начин не очаквайте да се кандидатирам за кмет на София, президент или шеф на НАТО"

След 15 юни - кандидати

Най-рано в средата на юни ще има яснота около регистрацията на Реформаторския блок. В момента колебанието е дали коалицията да има обща регистрация на национално ниво, която би дала един и същ номер в бюлетината, или отделна за всяка община, което остава възможността за коалиции на местно ниво. След месец би могло да бъдат известни и първите сигурни имена за кандидати, но много вероятно е страхът от компромати да отложи официалното обявяване чак за септември.

"ГЕРБ са дали блокаж за коалиции на местно ниво", заяви пред "Дневник" един от ръководните кадри на реформаторите. Въпреки негласните уговорки, за момента няма разговори. Под въпрос са и местните съдружия с Патриотичния фронт. "Трябва да решим кое ни е по-важно - резултатът или идентичността."

Очакванията в блока са да продължат атаките срещу тях, като "следващи в списъка са кметът на Монтана Златко Живков и кметът на Кюстендил Петър Паунов".

На последните парламентарни избори през есента на 2014 г. в Хасково Реформаторският блок събра 15 565 гласа, или 13.44%, което му отреди четвъртото място. За сравнение на същите избори реформаторите събраха в София около 20% в трите избирателни района.