Искането на президента Росен Плевнелиев за референдум по изборните правила заедно с местните избори през октомври е сред актуалните теми на вестниците в четвъртък.

„Очаквано, президентът Росен Плевнелиев предложи на Народното събрание да се проведе национален референдум по изборните права на българските граждани. И обяви датата за местните избори 25 октомври, когато едновременното с гласуването за кметове и общински съветници ще се проведе всенародно допитване за изборните правила.
Снощи Плевнелиев направи и обръщение към народа по повод референдума.
"Нека чуем позицията на суверена по тези въпроси и да го направим така, че да спестим средства, които плащаме чрез данъците си, като проведем националния референдум заедно с редовните местни избори", призова президентът." - в. „Стандарт".

„Българското гражданско общество е достатъчно зряло, за да се произнася пряко по важните за страната въпроси.
Това заяви президентът Росен Плевнелиев в обръщение към народа по повод предложение за произвеждане на национален референдум, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
"Съгласно Конституцията на Република България внесох в 43-то Народно събрание предложение да бъде прието решение за произвеждане на национален референдум със следните три въпроса:
Първи въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
Втори въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
Трети въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?"
През последните години сме свидетели на опасен процес на делегитимация на институции, на партии и, за съжаление, на политическата система като цяло, каза още президентът. Част от причините се коренят именно в загубената вяра, че всеки гражданин е важен, че всеки може с гласа си да промени държавата и че родната демокрация предоставя възможност на гражданина да участва пряко във вземането на решения, посочи Плевнелиев..." - в. „Преса".

„Президентът Росен Плевнелиев счита, че въпросите, които постави преди повече от година пред 42-то Народно събрание, продължават да са актуални и днес. Въпреки активната и широка подкрепа на гражданското общество, изразена чрез събирането на над 500 хиляди подписа, предходният парламент отхвърли искането на гражданите и предложението на президента за провеждане на национален референдум по поставените въпроси.
Президентът счита, че въвеждането на смесена избирателна система съчетава предимствата на мажоритарната и пропорционалната система и намалява техните недостатъци.
„Като държавен глава заставам категорично зад многопартийната политическа система, която е едно от най-ценните постижения на нашия преход и в никакъв случай не бива да бъде отричана. Същевременно чрез въвеждане на смесена избирателна система, при която част от депутатите се избират мажоритарно, а останалите се избират с партийни листи, ще запазим партийното многообразие, но ще гласуваме и за личности", заявява президентът в мотивите си към предложението до народните представители..." - в. „Труд".

„Президентът Росен Плевнелиев внесе в деловодството на парламента предложението си за провеждане на национален референдум по изборното законодателство заедно с местните избори на 25 октомври. Въпросите остават същите като преди година и половина, но в променена последователност.
На първо място народът ще бъде питан дали подкрепя част от народните представители да се избират мажоритарно, като не посочва каква част. В последния момент Плевнелиев се отказал от първоначалното си намерение да посочи конкретна мажоритарна квота - 1/3 от Народното събрание, или 80 депутати, за което настоявали от ГЕРБ. Предложението скандализирало Реформаторския блок и конкретната бройка отпаднала, разкриха депутати. На второ място гражданите ще трябва да се произнесат дали подкрепят задължителното гласуване. И на трето - дали одобряват идеята да се гласува дистанционно по електронен път. Когато Плевнелиев лансира за първи път идеята си за изборен референдум преди година и половина, въпросът за задължителното гласуване беше на първо място...
Два са аргументите му в полза на задължителното гласуване. То щяло да приобщи към изборния процес гражданите, които са се отчуждили от политическия живот, и да намали тежестта на корпоративния или купен вот.
По отношение на електронното гласуване Плевнелиев смята, че то ще улесни участието в избори и референдуми на над 1.5 млн. българи зад граница, както и на много граждани в страната. Според него е напълно възможно да се гарантира тайната на вота...
Предстои обсъждането на президентското предложение в комисиите, като депутатите имат право да редактират въпросите. В парламента има съгласие единствено за това да бъде проведено допитване, но партиите се разминават по конкретно зададените въпроси. Единствено ГЕРБ е "да" и по трите питания.
Реформаторите са против задължителното гласуване, което ще изхвърли зад борда малките партии, и срещу мажоритарния вот, който облагодетелства големите партии. Безусловна ще е подкрепата им само за електронното гласуване.
ПФ са категорично "за" задължителното гласуване като мярка срещу купения ромски вот, но по останалите два въпроса са по-скоро против.
От АБВ първо приветстваха въпросите на Плевнелиев преди година, а после се отметнаха. Според тях задължителният вот е в разрез с конституцията, според която гласуването е право. Те са "за" мажоритарен избор, но на половината депутати. Колкото до е-гласуването, АБВ по принцип е "за", но смята, че държавата няма готовност да го осъществи.
БСП се обяви в подкрепа на задължителното гласуване, приема и мажоритарния избор с надеждата да се облагодетелства като втората по големина партия, но е категорично против гласуването по интернет. ДПС вероятно ще отстоява позицията на трите "не"..." - в. „Сега".

Всекидневниците съобщават също, че масовите регистрации на „новодошли"в различни населени места, с цел изборен туризъм, ще бъдат отменени.

„Премиерът Бойко Борисов заръча на депутатите от ГЕРБ да подкрепят предложенията на червената Мая Манолова за заличаване на адресната регистрация на изборните туристи. Това се случи по време на традиционния блицконтрол в Народното събрание.
Според Манолова над 100 000 души са се записали на нови адреси преди изтичането на 6-те месеца уседналост за местните избори. Движението е именно от големите към малките градове. БСП внесла 2 проектозакона как да се спре изборният туризъм.
Абсолютно се присъединявам към проекта на Манолова, заяви Борисов. Това, че текстът се внася от БСП, не означава ГЕРБ да го отхвърли на инат, добави той.
"Ясно е, че като на един адрес са регистрирани 45 човека, няма как да живеят там", заяви министър-председателят. Подадени са сигнали към прокуратурата и се правят проверки, напомни той. Ако се потвърдят, фалшивите регистрации ще бъдат анулирани, увери премиерът.
Прокуратурата обаче не може да заличава регистрации, отвърна Манолова. Тя призова управляващите да не посягат на изборността на кметовете в малките населени места. По нейно настояване в последната редакция на Изборния кодекс прагът едно село да си избира кмет падна на 100 души..." - в. „24 часа".

„ГРАО ще изтрие от списъците си изборните туристи. Най-вероятно ще бъдат отменени всички регистрации преди местния вот на местата, където има струпване на хора. И така ще се пресече мащабната кампания по "заселване" на избиратели в малки населени места и общини от последните месеци. Това стана ясно от думите на премиера Бойко Борисов по време на блицконтрол в парламента. Соцдепутатката Мая Манолова постави въпроса за адресните регистрации, които в последните месеци се правят само заради местния вот. Манолова уличи кандидати за кметове от всички партии в схемата за контролиран вот. "Става дума за близо 100 хил. души, които са се пререгистрирали от големите градове към малките общини", отбеляза още червеното острие. И припомни, че тя е предложила поправка в закона за гражданската регистрация, с която да се спре преселването на хора с цел гласуване в по-малките градове.
"Преди няколко седмици възложих на Румяна Бъчварова проверки на местата, където има струпване на регистрации на хора. Това не е проблем на една партия, а на правителството", заяви Борисов. И бе категоричен, че "това безобразие скоро трябва да бъде прекратено"...
В законопроекта за гражданската регистрация Манолова предлага всички регистрации, които са извършени в нарушение на закона, да бъдат заличени, а извършителите - санкционирани. Новите текстове дават възможност за извършване на проверки на законността на адресни регистрации, съответно - за заличаване на извършените в нарушение на закона. Проверката може да бъде извършена по сигнал, по искане на собственик на имота или по инициатива на кмета.
Предвидената глоба в новите текстове е от 500 до 3000 лв..." - в. „Стандарт".

Вестниците информират и за работната среща на президента Плевнелиев с посланиците на страните от ЕС.

„Президентът Росен Плевнелиев проведе работна среща с посланиците на държавите членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство в рамките на Латвийското председателство на ЕС.
По време на срещата бяха обсъдени актуални въпроси от политическия дневен ред на страната. Обсъден беше процесът на реформи в сектор "Енергетика", правосъдието, пенсионната система, здравеопазването, образованието и водния сектор. Подчертана беше важността на 2015 година, като ключова за усвояване на средствата от ЕС и успешното стартиране на проекти от новата финансова рамка за периода 2014-2020 година, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Европейските посланици бяха запознати и с инициативата на държавния глава Росен Плевнелиев за произвеждане на референдум по въпроси на избирателната система..." - в. „Преса".

„...Подчертана е била важността на 2015 година, като ключова за усвояване на средствата от ЕС и успешното стартиране на проекти от новата финансова рамка за периода 2014-2020 година...
Пред дипломатите държавният глава открои също така амбицията на страната ни да се присъедини към Единния банков надзорен механизъм, механизма на обменните курсове (ERM ІІ) и шенгенското пространство преди поемането на българското председателство на ЕС през 2018 година." - в. „Дневник".

Поредното доказателство за срива в образованието - лошите резултати от матурите на седмокласниците, също е сред водещите теми.

„Майка плаче! 15 000 двойки на изпита по математика след седми клас...
Рекорден брой двойки има тази година на изпитите след 7-и клас. 14 939 са скъсаните на изпита по математика. Явили са се 54 305 ученици, от тях само 29 770 са се пробвали на допълнителния по-сложен модул. Слабите оценки по български език и литература пък са 8154 от 54 580.
Това съобщиха от министерството на образованието при анализа на резултатите от миниматурите в 4-и и 7-и клас.
Отличните оценки по български език и литература са 2374. Отличниците но математика пък са 3768.
Оценките на седмокласниците като цяло са най-ниските тази година в сравнение с всички резултати от 2010 г. насам, откогато изпитите са във формата 2 в 1 - първият модул е задължителен за всички, а вторият е за по-амбициозните ученици, които искат да влязат в по-елитна гимназия.
Няма регион, който да е с по-високи резултати спрямо миналата година..." - в. „24 часа".

„Погром на миниматурите за седми клас! Випускът има най-лошите резултати от последните 6 години...
В експресно направената от експертите на МОН статистика няма данни за топ 10 на най-силните и най-слабите училища, но има анализ на резултатите по региони на база на средния успех. Няма област, в която успехът да е по-висок от миналата година. В Плевен, Хасково и Смолян отбелязват най-сериозен напредък, докато във Велико Търново, Видин и Разград изостават най-много. Средният резултат по български език и литература е 58,68 точки от 100, или добър - много добър, а средният резултат по математика - 45,73 т., или добър.
Сред лошите новини е, че за разлика от предишните години през тази спада броят на работилите по допълнителния модул. Това е особено видимо при математиката, където 54 305 ученици са се явили на задължителния модул, а 29 770 са решавали втората част...
Тенденциите са тревожни за седмокласниците, коментира зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева при излизане на оценките от миниматурите. Тепърва ще се уточнява на какво се дължат ниските резултати тази година. Според нея една от най-главните причини е, че децата нямат мотивация. Особено ясно се виждало от това, че учениците масово са отказали да се явяват на втория допълнителен модул. „ Те не се борят да докажат, че са по-добри", каза Кастрева. И подчерта, че явно училището не успява да „говори" добре с родителите и да обясни, че семейството също трябва да мотивира своето дете. „Всички сме виновни", каза зам.-министърът...
Думата „зограф" е тазгодишният препъникамък в преразказа на седмокласниците. Децата явно не знаят значението й и зографът фигурира в текстовете като „зоограф", „географ", „ареограф" и странно и като „ехограф", каза Красимира Иванова, експерт по български език в МОН..." - в. „Труд".

„Драстичен срив на знанията по български език и по математика регистрираха тазгодишните изпити за учениците след 7-и клас...
Сред най-неприятните "изненади" е огромният брой двойки по математика, въпреки че сложността на задачите според учители е съизмерима с тази от предишната година...
Учениците в края на 7-и клас масово не разпознават кое е сложно съставно изречение, кое - подчинено, затрудняват се при пунктуацията и цитатите, отчитат от МОН. Те все още срещат трудности при съвместяването на глаголните времена, при преразказа предават съдържанието сбито или пропускат епизоди. Допускат се смислови и лексикални неточности, идващи от непознаване на някои думи. Една от думите, които затруднила тази година учениците, е "зограф". "Някои са я преразказали като "ехограф" или дори "мамограф", разказаха експерти.
По математика пък е забелязана трайна тенденция на повишаване на броя на учениците, които умеят да четат графики, както и на тези, които могат да намират корен на линейно уравнение. Прави впечатление обаче, че придобити в 5-и и 6-и клас знания за дроби и проценти са добре забравени в 7-и клас за над 65% от децата. Те се затрудняват при задачи от геометрията и при определяне на решение на неравенства.
Като цяло слабите, средните и добрите оценки се увеличават за сметка на петиците и шестиците, които намаляват, сочат анализите на просветното министерство. По български език само 9 ученици са изкарали пълния брой 100 т. на двата модула, а отлични оценки са имали 2442 души (4.3%). По математика отличниците са 1240 (6.9%), а тези с максимални точки - 10." - в. „Сега".

В. „Дневник" публикува реакцията на възмущение от страна на Асоциацията на европейските журналисти във връзка с начина на отразяване на убийството на 160гадишния ученик в Борисовата градина:
„Асоциацията на европейските журналисти - АЕЖ-България изрази възмущението си от начина, по който редица централни медии отразиха информацията за убийството на 16-годишния ученик от София. Това пише в позиция на организация по случая. Ето и целият текст:
В часовете след убийството в електронните издания на водещи медии и интернет сайтове бяха публикувани снимки, на които се виждаше тялото, лицето и раните на убитото момче. Беше разкрита и неговата самоличност, вероятно преди за това да знаят и близките и родителите му. На следващия ден водещи български всекидневници излязоха на първа страница със снимка от местопрестъплението и тялото на момчето. На някои от тях лицето му беше скрито, на други не. До снимката на убитото момче бяха публикувани негови изображения взети от профила му във Facebook.
Електронни и печатни медии се съревноваваха за намирането на по-оригинален ъгъл в отразяване на смъртта на момчето. В национална телевизия беше излъчено интервю от негови съученички, настанени на пейка до местопрестъплението и разпитвани за факти около инцидента и убитото дете.
Неведнъж в наши позиции сме изразявали своето възмущение от съществуващата масова практика сред български медии при отразяването на трагични събития да публикуват снимки и информация, която засилва мъката на близките на пострадалите от тежки престъпления.
Няма легитимен интерес, който да оправдае публикуваните изображения и информация.
Публикуването на кадър в близък план на убитото непълнолетно момче, в който се вижда и лицето му, не носи изключителна информационна стойност - събитието е обществен факт и не е прикрито от институциите. Публикуването не добавя по никакъв начин значителна по своята същност информация към съобщението на медиите. В същото време то е унизително за паметта на детето и засилва мъката на неговите близки и роднини. Тенденциозните публикации, в т.ч. и на експлицитни изображения, могат да нанесат тежки травми на десетките му съученици и хиляди връстници. Същата опасност създава и активното въвличане на други деца - връстници на жертвата, в десетките репортажи и публикации по темата."