Битка на военни кораби на САЩ и Китай в морето, изстрелващи всичко, от оръдия до крилати ракети и лазери. Американски и руски стелтове се бият във въздуха, а роботизирани дронове кръжат около тях. Хакери в Шанхай и Силиконовата долина се сражават на дигиталния фронт.
А битки в космоса решават крайния победител долу на земята.
Дали това са сцени от роман или всичко може да се случи наистина в реалния свят вдругиден ? Отворът е: и двете, пишат в коментара си за The Time P.W. Singer и August Cole.
Големите конфликти за власт определяха 20-ти век. Две Световни войни отнеха милиони човешки живота, Студената война, която последва, повлия на всичко, от геополитиката до спорта. Но с началото на 20-ви век вечно присъстващия страх от Трета световна война, е в историческото ни огледало за обратно виждане.
Рискът от повторение на миналото направи тъмното си завръщане. Конфликтът между Русия и Украйна и постоянните полети на бомбардировачи украсени с червени звезди, проучващи границите на Европа накараха НАТО да премине на най-високото си ниво на тревога от средата на 80-те. В Тихия океан САЩ и мощният и уверен Китай участват в масирана надпревара във въоръжаването. Китай е построил повече военни кораби и военни самолети отколкото, която и да е друга нация през последните няколко години, докато Пентагона обяви стратегия на "уравновесяване" с ново поколение високотехнологични оръжия.
Всъщност хакерската атака на Китай срещу Службата за управление на персонала не беше кибер престъпление, а класически случай на "подготовка на бойното поле" печелейки на Китай достъп до правителстени бази данни и лични досиета за всеки случай.
Тревогата е, че в кипящия 21-ви век една потенциална Студена война с Китай и младшия и партньор Русия в един момент може да ескалира. "Война между САЩ и Китай е неизбежна", предупреди наскоро представител на комунистическата партия пред вестник People’s Daily след скорошните директни конфронтации относно правото на преминаване и изкуствени острови построени върху спорна територия.
Това може и да изглежда малко като позьорство и за американските политици, и за силно националистическата вътрешна аудитория: Изследване от 2014 от центъра Perth U.S.-Asia е установило, че 74% от китайците мислят, че армията им ще спечели война срещу САЩ. Но то посочва и как се променя глобалния контекст. Много китайски офицери са започнали да се оплакват от така наречената "мирна болест", техният термин за това, че никога не са участвали в битка.
Войните започват по много начини: Едната световна война се случи благодарение на целенасочени действия, другата бе предизвикана предизвикана от криза излязла извън контрол. През идните десетилетия, войната може да избухне случайно, от два вражески военни кораба близо до риф, който дори не е отбелязан на морската карта. Или може да се разгори бавно и да избухне пренареждайки глобалната система в края на 20-те, периодът в който китайската военна сила ще е сравнима с американската.
Това, което прави всеки един от тези сценарии рисковани е, че военните стратези и политически лидери от всички страни ще решат, че страната им ще излезе победител чрез една кратка и остра битка. Ще бъде всичко друго, но не и това.
Един потенциален конфликт за власт ще е доста по-различен от малките войни с който САЩ днес са свикнали и които от своя страна, твърдят някои, разкриват нови американски слабости. За разлика от талибаните и дори Садам Хюсеин, великите сили могат да се бият във всички области. Последния път когато САЩ водиха битка по вода и във въздуха бе през 1945 г. Но една нова война през 21-ви век, може да означава битки за контрола и над две нови области.
Душата на военните комуникации, чийто контрол сега минава през космоса, означава, че ще станем свидетели на първата в човечеството битка за небето. По същия начин ще чуваме за кибер война и дигитални оръжия много по-често отколкото за кражбата на осигурителни номера или имейли от приказливи холивудски мениджъри. Тревожното за САЩ е, че миналата година оръжейният изпитател на Пентагона откри, че почти всяка отделна основна оръжейна програма е значително уязвима на кибератака.
Новата реалност налага пълна промяна в мисленето. Във всяка битка от 1945 г. насам, силите на САЩ, са били с една крачка напред, що се отнася до технологиите, разполагайки с уникално способни оръжия като ядрени самолетоносачи. Те не винаги са водили до решителни победи, но са давали предимство, което всяка друга нация би желала да има.
И все пак САЩ не могат да разчитат на това превъзходство в бъдеще. Тези платформи са не само уязвими на новите класове оръжия, като ракетите с дълъг обсег, но Китай например изпревари Европейския съюз по разходи за научни изследвания и рзвитие миналата година и е на път да настигне по този показател САЩ в следващите 5 години с нови проекти вариращи от най-бързите компютри в света до програми за дронове с дълъг обсег.
А сега много технологии могат да бъдат закупени, за да съперничат на дори най-напредналите устройства от американския арсенал. Победителят от проведено наскоро състезание по роботика, например не бе военен доставчик от САЩ, а студент по инженерни науки от Южна Корея.
Армия от научно-фантастични технологии вероятно ще дебютира в подобна война, отличаваща се с битки между изкуствени интелекти и автономни роботи. Но за разлика от Ислямска държава, великите сили ще са уязвими на хакерски атаки или срив на GPS-ите.
Скорошните стъпки предприети от Военноморската академия на САЩ илюстрират накъде вървят нещата. Те добавиха киберисгурността като главен предмет за разработването на нов корпус от цифрови воини, а също изискват и всичките им курсанти да изучават небесна навигация.
Въпреки че много лидери смятат, че един възможен сблъсък между двете страни може да се състои близо до Тайван или по краищата на Балтийско море, технологиите и тактическите решения означават, че подобен конфликт може да засегне всяка от двете държави по много начини. Точно както интернет промени представата ни за границите, така и една война може частично да бъде водена онлайн.
Цивилните играчи също ще бъдат различни от тези през 1941 г. Мозъкът на войната няма да бъде Детройт. А техническите гении в Силиконовата долина и акционерите в Bentonville, Ark ще се борят с всичко, от недостига на микрочипове до това това как да реорганизират логистиката и предаността към мултинационалната компания. Новите видове участници в гражданските конфликти като частната военна фирма Blackwater или групата активисти Anonymous е малко вероятно да участват в борбата.
Китайски офицер твърди: "Трябва да имаме предвид Третата световна война когато развиваме въоръжените си сили." Съществува напълно различно отношение в кръговете на отбраната във Вашингтон. Както началникът на военноморските операции на САЩ се притесни миналата година: "Ако говорите открито за това, прекрачвате границата. Вероятно имате представа каква е търговията ни с тази страна, поразително е".
Това е вярно, но историческите търговски модели между великите сили преди всяка от двете световни войни и рискованите действия и нагорещена риторика идваща от Москва и Бейджинг през последната година демонстрират, че вече не е полезно да се избягват разговорите за съперничеството между великите сили на 21 -ви век и опасността някоя от тях да излезе извън контрол.
Трябва да признаем новопоявилите се тенденции и нарастващите рискове, за да можем да вземем общи мерки и избегнем грешките, които могат да доведат до грандиозен провал на дипломацията и възпирането. Само така, можем да задържим следващата Световна война там където принадлежи - в света на измислиците.