Алексис Ципрас бил поискал заем от 10 млрд. долара от Москва, за да може Гърция да подпомогне връщането на страната към драхмата, твърди атинският в. "Вима".
Публикацията на вестника е предизвикала множество реакции, съобщава гръцкото издание Нюз.ин, на което се позова БТА. Според нея в последното си интервю за обществената телевизия ЕРТ Ципрас казал, че "е знаел, че въвеждането на национална валута е безмислена без държавата да притежава мощен валутен ресурс". 

Според репортажа, подписан от журналиста Павлос Пападопулос, озаглавен "Леонид, Алексис и Панайотис", Москва не била отхвърлила искането, а започнала неопределено да разисква предоставянето на пет милиарда долара като "предплата" за газопровода "Турски поток". 

В същата публикация се посочва, че "моделът за откъсване на Словакия от Чехословакия в началото на 1993 г. и въвеждането на словашката крона бил един от примерите за валутна промяна, който някои експерти проучвали във и извън финансовото министерство". 

Твърди се, че искания за заеми в долари били изпратени едновременно на Иран и Китай, но никоя от двете страни не поддала на изкушението да отпусне такива заеми. 

В материала се посочва, че в оръжейния арсенал на гръцките изобретатели видно място заемал и въпросът за секюритизация на бъдещите приходи от оползотворяването на въглевородите в Егейско море, които щели да увеличат валутния ресурс на новата драхма. 

"Може би затова Германия, която следеше с растящ гняв /.../ световната дипломация на Атина, де факто "иззе" бъдещите въглеводороди, като автоматично ги включи в новия фонд за разпродажба на държавно имущество", пише "Вима".

Авторът на статията отбелязва, че членовете на правителството - Панос Каменос, Янис Драгасакис (вицепремиер), Янис Варуфакис, Папас, Лафазанис и други, били запознати с основните аспекти на премиерския план.
 
"Всички те били на мнение, че след като германците осъзнаели, че Атина е решена да скъса с еврозоната, са щели да склонят и да изпълнят гръцкото искане за голямо отписване на дълга и така Ципрас щял да промени Европа, в което той вярвал. Премиерът следвал убедително този път от миналата година и до преди няколко дни. Затова той отхвърлил много от предложенията на кредиторите за споразумение, които били по-изгодни за страната от последното. Той обаче е искал да получи максимума", коментира изданието. 

Според публикацията важна роля в контактите на Атина с Москва е изиграл Леонид Решетников, 68-годишният ръководител на руския институт за стратегически проучвания, смятан за "Руския Кисинджър", който говорел гръцки и бил един от най-влиятелните и мъдри съветници на Владимир Путин. 

Варуфакис: Имахме алтернатива

Бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис заяви пред Си Ен Ен, че правителството в Атина е имало алтернативен план, но този план не се е отнасял до излизането на Гърция от еврозоната, съобщават гръцките медии.

Никакъв Грекзит не би могъл да е добър за Европа, а след като не може да е добър за Европа, не може да е добър и за Гърция, казва Варуфакис, като изтъква, че Грекзитът бил теза на германския финансов министър Волфганг Шойбле, с когото той я обсъждал, но "не е сигурен дали това е и теза на германския канцлер Ангела Меркел". 

Янис Варуфакис пояснява, че алтернативният план на правителството не бил за излизане на страната от еврозоната, а за създаване на ликвидност в европейска валута. 
Този план не получи зелена светлина и е една от причините за моята оставка е точно тази, казва още пред Си Ен Ен бившият министър на финансите на Гърция. 

Все пак Гърция е работила по Грекзит-а

В друго интервю по-рано обаче Варуфакис вече разкри, че в неговото министерство се е работело по план за излизане на страната от еврозоната и за въвеждане на паралелна валута.

Самият Ципрас призна в интервюто по ЕРТ, че е поискал проучване на последиците от евентуален Грекзит и когато е прочел изводите, е преценил, че те не са алтернативно решение за страната му.