Когато банковата криза порази световните пазари преди 7 години, централните банкери влязоха в ролята на кредитори като последна спасителна мярка. Разточителните заеми от частния сектор се преместиха в балансите на публичния сектор, а мащабното печатане на пари даде на световната икономика възможност да се излекува.

Сега времето бързо изтича. От Китай до Бразилия, централните банки изгубиха контрола, а в същото време световната икономика е в застой. Само въпрос на време е преди фондовите пазари да се сринат под тежестта на високите очаквания и рекордни оценки.

Китай беше великият спасител на световната икономика през 2008. Представянето на безпрецедентния пакет стимули предизвика инвестиционен бум в инфраструктурата. Ненаситното търсене на стоки, които да задоволят нуждите предизвикани от бума в строителството се отрази добре на пазарите за гориво и други ресурси.

Но китайската икономика удари на камък. Икономическия растеж падна под 7% за пръв път от четвърт век, според официалните данни. Това вероятно означава че реалната икономика е далеч по-слаба.

Китайската народна банка предприе няколко мерки, за да стимулира икономиката. Нивото на заемите бе намалено през последните 12 месеца от 6% на 4.85%. Изборът за девалвиране на валутата бе крайна мярка и сигнализира, че великата ера на китайския растеж бързо се приближава към края си.

Експортът бележи спад от 8.9% през юли, в сравнение със същия период на миналата година. Експерти очакваха спадът да е едва с 0.3%.

Пазрът на недвижими имоти също е застрашен. Цените на имотите са паднали рязко след десетилетие на напрекъснат растеж. Милионите предпочели да инвестират богатството си в недвижимо имущество, сега са изправени пред несигурно бъдеще.

Забавянето на темпото на Китай оказа влияние върху стоковите пазари. Индексът Bloomberg Global Commodity, който проследява цените на 22 стоки, падна до нива, на които сме ставали свидетели за последно в началото на века.

Цената на петрола е най-добрият показател за световен растеж, тъй като от горивото зависи почти цялата индустрия и производството на стоки по света.

Цената на брента започва да се срива отново. Сега кръжи около едно от най-нискита нива от много години насам – около 50 долара за барел.

Желязната руда е ключова суровина, необходима за производството на стомана в Китай и е добър показател за строителния бум.

Цената на желязната руда падна до 56 долара за тон, почти наполовина от стойността си през януари 2014 – 140 долара за същото количество.

Заеми на стойност милиарди долари бяха отпуснати на световните фондови пазари, за да финансират нови мини и проучвания за нефт, начинания, които бяха печаливши при предишните по-високи цени.

Сега след колапса в цените на петрола и металите, много от тези проекти бележат загуби. Заемите, отпуснати за финансирането им са под водата и инвеститорите може никога да не си ги върнат.

Никъде това не е по-осезаемо от сондирането за шистов газ в САЩ. Тъй като в бъдеще все повече дългове, ще трябва да се рефинансират има опасносто кризата да се задълбочи още повече.

Основите на световната икономика започват да се рушат. Китай започва да върви в обратна посока. А пазарите, които се нуждаеха от толкова много от нашите продукти са осакатени от девалвацията на валутата. Държави като Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, на които Западът трябваше да предаде щафетата на икономическия растеж са в различна степен на хаос и безпорядък.

Централните банки бързо губят контрол. Китайската фондова борса вече се срути, пълното бедствие беше предотвратено от правителството, което изкупи милиарди акции. Фондовите пазари в Гърция също са хвърлени в смут, икономиката е в застой, а страната флиртува с изхвърляне от еврозоната.

След като на централните банки им свършиха “сребърните куршуми“ кредитните пазари отчаяно се стремят към преоценка на риска. London Interbank Offered Rate (Libor) е показател за това доколка притеснени са Британските банки относно кредитирането помежду си. Този показател бележи устойчив ръст през последните 12 месеца. Част от този процес е здравословното завръщане към нормалното оценяване на риска след 6 години на извънредно парично стимулиране. Но тъй като около жизненоважната система за отпускане на заеми между банките започва да витае напрежение, много е вероятно след 6 години разчитане основно на централните банки за финансиране кредитната система вече да не е в състояние да се справи.

Кредитните инвеститори често са далеч по-добри в оценката на риска, в сравнение с оптимистичните капиталови инвеститори.

Нивата на лихвите бяха задържани на критично ниски нива във Великобритания и САЩ в продължение на около 6 години. Очаква се САЩ първи да променят това, като нивата на лихвите ще започнат да нарстват от днешните 0-0.25% до края на годината. Инвеститори вече започнаха да купуват долари в очакване американската валута да затвърди позициите си. Очаква се не след дълго нивата на лихвите във Великобритания също да започнат да нарастват.

Фондовия пазар във Великобритания бележи ръст в цените на акциите за 77-ми пореден месец. Тенденцията продължава от март 2009. Само в два случая в историята ръстът на даден пазар е продължил по-дълго. Единият доведе до Великата катастрофа от 1929, а другият се състоя преди спукването на балона .com през 2000.

Британските пазари се възползваха от увеличаването на паричните средства в САЩ – броят на банкнотите и монетите в обращение, плюс резервите на централната банка се увеличиха повече от 4 пъти – от около 800 милиона долара до повече от 4 трилиона от 2008 година насам. Фондовата борса се възползва от тези средства, но ще срещне проблеми сега, когато трети кръг на количествените улеснения приключи.

В САЩ, циклично регулираното съотношение цена-приходи на професор Робърт Шилер или Shiller CAPE за индекса S&P 500 е на нива от 27.2 или с 64% по-високо от най-високото си ниво от 16.6. Само в три случая от 1882 съотношението е било по-високо – през 1929, 2000 и 2007.