Обменните пунктове за валута и банките в Казахстан прекратиха продажбата на долари и евро – а на някои места и на руски рубли – след като националната валута изгуби 26% с отмяната на режим на коридор, в който централната банка позволяваше да се движи курса ѝ.
Не работят търговски центрове, магазини за битове техника и автомобили и сайтове за онлайн пазаруване, съобщава Tengrinews. Според руската агенция "Интерфакс" е спряно и интернет банкирането на няколко банки.
За новата политика на т.нар. инфлационно таргетиране и плаващ обменен курс на тенге съобщи премиерът Карим Масимов. Малко по-късно имаше среща между представители на едрия бизнес и президента Нурсултан Назарбаев. Той обясни, че е избрано "по-малкото зло" сред 3 сценария: да се бездейства, да се продължи досегашната политика с плавно обезценяване или да се отвърже националната валута и остави на плаващ курс. В крайна сметка било преценено, че първите два варианта за контрол на валутния пазар ще предизвикат големи загуби на златно-валутните резерви на страната и съкращаване на собственото производство.
На фондовата борса на Казахстан националната валута приключи търговията в сряда вечерта на ниво 197 тенге за 1 долар, а днес сутринта обменният курс надмина 257 тенге. На малкото работещи обменни бюра и в някои банки курсът бе 259 тенге за долар.
В следобедните часове започнаха да отварят някои бюра, а търговците сложиха нови цени. Пред Tengrinews президентът на Асоциацията на интернет бизнеса и мобилната търговия Константин Горожанкин обяснява, че в страната има над 1000 търговски сайта. "Този път девалвацията е различна с това, че никой не знае какъв ще е относително стабилният обменен курс. Не смятам, че те няма да работят една седмица, докато се установи курсът – по-скоро всяка сутрин ще сменят цените."
Премиерът Масимов смята, че с промяната ще се намалят загубите в бюджета. Понеже властите очакват тепърва да има по-лоши времена, сега няма да се задействат допълнителни ресурси от Националния фонд.
Ден по-рано президентът Назарбаев предупреди бизнеса и администрацията да се подготви за цени на петрола и металите в рамките на 30-40 долара в следващите 5 години. "Това е мярка за подготовка за очакваното вдигане на лихвите от Федералния резерв на САЩ", коментира за "Блумбърг" Томи Онг от DBS Bank Hong Kong. В търсене на по-добра доходност близо 1 трилион долара инвестиции са били изтеглени от развиващите се страни през последната година и някои от тези икономики превантивно отслабват валутата си, за да не им се налагат масирани интервенции, когато Фед вдигне лихвата. Това включва Китай, Южна Корея, Сингапур и Тайван.
"Това не е девалвация, а преминаване към свободно плаване, когато пазарът сам определя каква да е стойността на тенге", коментира Кайрат Калимбетов, управител на централната банка на Казахстан. Последното официално девалвиране (с 19%) от страна на банката бе през февруари 2014 г. и след това на няколко пъти се говореше за още една стъпка, предизвикана от поевтиняващия петрол и намаляващите приходи от него в бюджета (55% от експортните приходи идват от петрол). През юли централната банка разшири валутния коридор, като вдигна горната му граница до 198 тенге за един щатски долар.
Обезценяват се и валутите на Русия и Китай – основните търговски партньори на Казахстан. Китайците купуват 20%, а руснаците - 9 % от казахстанския износ (в четвъртък за пръв път от 6 месеца насам рублата поевтиня до 74 рубли за евро). Още през април анализаторите от Bank of America (BofA) Merrill Lynch заявиха, че тенге трябва да бъде преоценен и девалвиран с 30% заради обезценяването на рублата.
Подобни процеси протичат и с други страни в постсъветското пространство като Азербайджан, Армения и Грузия.