Снежана Ангелова е кандидат за общински съветник от листата на Коалиция "Да за Димитровград". Завършила е бълг.филология в ПУ "П.Хилендарски". Директор е на ОУ "П.Славейков" в Димитровград, била е зам.директор на закритото преди години тук ОУ "Св.Климент Охридски". Омъжена с две деца.

- Г-жо Ангелова, защо решихте да се включите в каузата "Да за Димитровград" и да станете част от екипа на кандидатите за общински съветници? Това предизвикателство ли беше за Вас?

- Защото зная, имам идеи, мога и искам да работя за каузата на коалиция „Да за Димитровград“, в която хора професионалисти в отделни области си поставят ясни цели за доброто на всички жители на Общината. Развитието на образованието, културата и спорта са включени в програмата на коалицията, което ме мотивира да приема предизвикателството. „Да за Димитровград“ вече не е само идея, а успех. Лидерът господин Стефан Димитров доказа, че може да работи за хората в общината. Той е уникален водач, неуморим, с неспокоен дух, обръщащ внимание на детайлите. Той е гарант за успеха и за мен е чест да бъда част от неговия екип.

- Как виждате своята роля, ако бъдете избрана в бъдещия местен парламент на Димитровград? Към какво ще се стремите?

- Общинският съвет трябва да определя посоката за развитие, да дава насока. Моята роля е в комисията по образование. Ще работя за подобряване на материалната база на всички образователни институции в общината – модерни спортни площадки, озеленени и оградени дворове, забрана за достъп на домашни любимци с цел опазване живота и здравето на децата ни. Другата ми важна цел е връщане доверието и уважението към българския учител, осъзнаване ролята му за качественото образование и подготовка на всяко дете. Учители, ученици, родители и общество заедно да работим за равен достъп до качествено образование, да изграждаме училище без насилие, агресия и отпаднали ученици, а със спокойни, разсъдливи и щастливи деца. Училище, в което културата, политиката и практиките са обвързани с принципите на приобщаващото образование – признаване на различията и минимум пречки в образованието на всички ученици. За да успея, ще имам нужда от подкрепата на хората, които вярват, че мога да се справя. Единственият начин да разбера дали мога да постигна това, е да опитам, влагайки цялата си душа. Всяка монета има две лица и не мога да избирам коя харесвам – те са заедно; същото е в живота – ако липсват трудностите, не можем да оценим хубавите моменти.

- Вие сте в сферата на образованието от дълги години.Има ли от какво да се срамува днешния учител и къде прекъсна в годините връзката ученик-родител?

- Един от често срещаните проблеми в отношенията между хората е, че когато нещо не функционира, неизменно сме склонни да търсим отговорността извън себе си. Свидетели сме на криза в образованието. Нацията ни се нарежда на последните места по четене, писане и математика. Определено има нещо, което не е наред. Сякаш учителят е изгубил идентичността си в стремежа да има повече деца в училище и да се увеличва бюджета. Учителите, без да се оплакват, упорито търсят начини да са почтени с децата и неуморно се трудят да дадат ново определение на думата „образование". Част от децата, на които преподаваме, са материалисти, зависими, пасивни и плахи, когато са изправени пред непознато предизвикателство. Тази плахост често се прикрива с демонстративно перчене, гняв или агресия, зад които има само страхове, неувереност и лоша самооценка.  Кризата в нашите училища е преплетена с още по-тежката криза в обществото, състояща се в подмяна на ценностите - духовността е заменена от материалността; стимулира се консуматорството; забравено е обикновеното човешко общуване. Заради финансовата криза в държавата голяма част от учениците ни растат в семейства с един родител или за тях полагат грижи баби. Дефицитите във възпитанието не могат да бъдат компенсирани от училището. Родителите изолират децата от проблемите на света, за да ги предпазят, и малко разговарят с тях. Пътищата на децата и възрастните трудно се пресичат в ежедневието, а в такова общество няма нито бъдеще, нито минало, само тъжно настояще. А успяващи са щастливите хора.

- Предстои Ви пътуване до САЩ по линия на Програмата „Академия за училищни лидери“ на Фондация „Америка за България” . Можем ли да почерпим опит от Америка по отношение на образованието?

- Българското образование има опит и успехи, традиции, които заслужават уважение. Но винаги има още нещо, което можем да научим, как да превърнем училището в място за свободни и развиващи се личности, в пространство на сътрудничество и уважение, в което се зачитат нуждите и чувствата на всички участници. Специално разработената за България програма се фокусира върху инструменти за ефективно училищно лидерство, педагогиката на 21 век, създаване на професионална учебна общност в училище и нови похвати за въвеждане на проектно-базирано обучение, да се учим как по-добре да идентифицираме, анализираме и да се справяме с проблемите в своите училища. Най-важното, което можем да направим като тях, е да увеличим финансирането, което ще е един от факторите за постигане на целите.

- Какво е мнението Ви за идеята училищните дворове да станат затворени за външни лица по подобие на някои държави в Европа?

- Това е доказано предимство по отношение на организацията в учебните заведения и опазване живота и здравето на децата. Този, който е имал възможност да се запознае отблизо с образователните системи на други страни, се е убедил в необходимостта учебното заведение да има своя атмосфера. Ако в един и същи двор на зелените площи се разхождат домашните любимци и се провежда час за активен отдих и спорт, можете да си представите на какво се натъкват децата ни. Това е най-малкото наприятно, но и много опасно. Де юре отговаряме за опазване на сградния фонд, а де факто дворът е разграден. Забравените по пейките вещи повече не се намират. Дърветата са изпочупени. Дворът е замърсен. Трябва да има добра воля и път ще се намери с позитивен, усмихнат, отворен за хората, готов да откликне на нуждите на димитровградчани кмет – такъв, такъвто е господин Стефан Димитров.

- Вие имате три внучета, какво ги съветвате когато тръгват на училище?

- Моите роли в живота са няколко – на майка, на съпруга, на свекърва, на снаха, на учител, на директор, но най-много се гордея с ролята си на баба. За съжаление Снежи не учи в България, но това си има добра страна за мен като професионалист – отблизо се запознавам с английската образователна система. Там най-важни са взаимоотношенията между хората, опазване индивидуалността на децата и се разчита на учене чрез игри. Съветвам я да се държи мило с всички, да печели приятелства. Борко е още в детската градина, трябва да спазва правилата, да изпълнява указанията на учителките, да уважава другарчетата си. Йоанка е най-голяма и към нея изискванията са повече, тя има цели и трябва да ги постига с труд, упоритост, постоянство. Съветвам я да бъде великодушна, отзивчива, любезна и способна да се радва еднакво, когато дава и когато получава. И най-важно и за трите деца – да имат доверие и да уважават Учителя.

- Зодия Рак сте, интуицията помага ли ви да се справяте с работата?

- Ракът е много силен, издържлив и добронамерен тип. Аз съм трезво мислещ човек, сдържана и изпълнена със съчувствие. Много държа на добрия имидж в обществото и търся публично признание. Имам свои похвати за справяне с проблемите. През годините натрупах мъдрост и зрялост и развих таланта си за преценка на ситуацията. Преживях оптимизацията на училищата в общината. Сега се опирам на екипната работа и вярвам в успеха само ако е споделен. 

Платена публикация

Купуването и продаването на гласове е престъпление!