Ако сте предприемач, сигурно няма да спорите, че бизнес се прави трудно и държавата най-често е пречка. Тази година правителството реши, че трябва да натовари фирмите още, поне по линия на данъчните им задължения. Още неизвестно много хиляди часове ще бъдат пропилени от служители в компании, които ще декларират и следят колко се ползва фирмената кола или имот за други цели. И ако в последната класация Doing business България по показателя плащане на данъци падна с пет позиции и беше на последно място в Европа по отделяно време (средно 454 часа годишно), то в следващото замерване пропадането ще продължи.

Конкретната нова данъчна тежест и бюрокрация се обяснява от финансовото министерство с борбата със сивата икономика и желанието за повече приходи в бюджета. Но текстовете за невръщане на ДДС за коли и имоти страдат от няколко порока: неясни са, товарят с много администрация хиляди компании, а много вероятно част от новите правила противоречат на Директивата за ДДС на Европейския съюз. Резултатът също е неясен. Очакването е, че ще натоварят бюрократично светлите фирми, а търсещите избягване на данъци отново ще заобиколят правилото.

Защо има проблем

И със сега действащите разпоредби се забранява приспадане на данъчен кредит, ако стоките или услугите на името на фирмите се използват за лични цели от собствениците или служителите. Контролът от страна на държавните органи обаче се оказва слаб и много от собствениците наистина надскачат закона и си купуват фирмени автомобили, които използват за лични цели. И вместо данъчните да засилят проверките към неизрядните, Министерството на финансите предлага да натовари всички дружества. Какво е предложението накратко: регистрираните по ДДС фирми (над 230 хиляди) ще декларират пред НАП как използват закупените от тях автомобили с данъчна основа над 5000 лв., както и всички недвижими имоти на фирмата. Ако собственикът, служителите или други лица използват превозните средства или имотите за цели, различни от дейността на фирмата, трябва да затънат в изчисления. Ще се очаква сметка каква част от площта на имота се използва за лично ползване и за колко време. При автомобилите ще се гледат изминатите километри и времето. Данните ще се пращат до НАП по електронен път преди започване използването на актива, а за вече притежаваните - до края на следващия  февруари. Приходната агенция ще изчислява по неясна формула, изготвена от финансовия министър, каква част от данъчния кредит ще бъде възстановена. Ако тази информация не се изпрати, данъчните няма да възстановяват ДДС.

Ключовият проблем е, че фирмите ще трябва да отделят нов ресурс - човешки, времеви и паричен, за следенето на използването на автопарка. Големите компании, например дистрибуторите, телекомите, фармацевтичните дружества, разполагат със стотици автомобили.  Техните служители всекидневно изминават стотици километри, а понякога се налага да се движат в извънработнo време, въпреки че извършват служебна дейност. Всяко тяхно действие обаче трябва да бъде следено и контролирано от компанията, за да не бъде нарушен графикът, изпратен до НАП. Защото това може да има финансови последици. За подобна мащабна дейност може да се наложи създаването на отделни звена в компаниите или закупуване на техника като GPS системи за проследяване.

"Това е излишно усложнение за фирмите, особено за тези с много автомобили. Изготвянето на декларация за всеки актив или услуга над определена стойност ще бъде огромно административно бреме", каза Георги Симеонов, директор в данъчната практика на "Делойт България".

Сметките са оставени на компаниите без създадени правила и данъчният ще има право на произвол да не ги хареса. Така рискът отива отново към изрядните компании, защото този, който е нарушил закона и си е купил джип или апартамент през фирма, дали ще се посвени сега да декларира, че не ги ползва за лични цели? "В случая вероятно се търси психологическо решение и държавата ще разчита на коректните данъкоплатци да означат някакви проценти. Друг е въпросът дали при ревизия за доказване на такива проценти ще могат данъчните да се ровят в лични данни например", коментира Светлин Кръстанов, мениджър "Данъчни услуги" в PwC.

"И в момента има такова ограничение и в българския закон, и в европейската директива. Не е нещо ново. Но да се въвежда възможност с една декларация да се определя каква част от актива ще се използва за лично и каква за фирмено ползване противоречи на Директивата за ДДС на Европейския съюз", коментира Георги Симеонов, директор в данъчната практика на "Делойт България". Според него е недопустимо данъчният кредит да зависи от подаването на декларация, защото определянето на размера на данъците може да става само със закон.

Какво е решението

По-висок праг, прилагане само за бъдещи покупки и по-ясна схема. Това са предложенията за подобряване на текстовете, които депутатите могат да направят преди окончателното им приемане. Министърът на финансите вече публично се съгласи в дискусия на тристранния съвет да вдигне стойността на актива до 35 хил. лв., дори спомена 50 хил. Във внесения от ведомството проект, който не беше публикуван, но с който "Капитал" разполага, обаче летвата е сложена на едва пет хиляди.

Другият подход е за плоска, т.е. лесна и автоматична, удръжка на ДДС. Владислав Горанов вече даде знак, че също одобрява този подход. "Възможно е да бъде определен един процент, който няма да се признава като данъчен кредит, след което взаимоотношенията между купувача и бюджета приключват", обясни министърът в края на септември.

Макар да не беше споменато в информацията след заседанието, подобни текстове за джипове, яхти и самолети фигурират във внесените за обсъждане текстове. Там е записано, че при закупуване на леки автомобили (с над 5 и под 9 места за сядане заедно с водача) правото на данъчен кредит се ограничава до 70%, когато автомобилът е предназначен и за лично ползване на собственика или служителите. Съотношението е валидно и за горивото, ремонтите и подобренията по автомобила. Същите ограничения има и за самолети и за яхти. Логиката явно е, че пет дни в седмицата се работи, а два са почивни (оттам и пропорцията 70:30).

В мотивите се посочва, че мярката няма как да влезе в сила веднага, а ще има нужда от положително становище от Съвета на Европейския съюз, с което да се разреши България да я прилага. Окончателният процент на приспадане също ще зависи от одобрения от Брюксел размер.

Удар по "кеша"

Другата промяна, която пряко засяга компании, е в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Там допустимият размер се намалява от 15 на 5 хил. лв. Снижаването на прага беше залегнало в програмата на ГЕРБ и на практика се подкрепя от бизнеса. Според БСК и АИКБ обаче намалението е твърде рязко, а по-добрият вариант би бил сваляне до 10 хил. лв. Това е и границата, която преди месеци самият премиер Бойко Борисов определи като подходяща.

Според Горанов обаче все още никой не му е дал логично обяснение защо границата трябва да е по-висока. "Банковата инфраструктура е изключително добре развита. Нищо не налага определени търговски сделки и плащания в такъв обем да бъдат извършвани в брой", смята министърът. Работодателите обаче дадоха примери с изкупуването на селскостопанска продукция, където разплащанията трудно биха се случили по банков път, но нерядко сделките в тяхната цялост надхвърлят 5000 лв. Според Асоциацията на вносителите на автомобили проблеми може да се появят при сделките с коли втора употреба. Там проблем може да се появи по линия на времето за осъществяване на покупко-продажбата и измами. От АИКБ изтъкват в свое становище, че предложението не е съобразено с българските условия – в доста от малките населени места няма банкови клонове, а не всички хора разполагат с банкови сметки.

Има и друг проблем. Ако бъде сключен някакъв договор, например за наем, и стойността му надхвърля 5 хил. лв., отново се оказва задължително да се плати всичко по банков път, въпреки че еднократните сделки (месечните вноски) ще са в пъти по-малки от прага. "Когато приеха закона въведоха и едно указание, което гласи именно това. Сега не се вижда някаква промяна, което означава, че указанието отново ще важи", коментира за "Капитал" данъчен експерт. Или пък ако мандра изкупува години наред мляко от собственик на няколко крави и натрупаната сума стане над 5 хил. лв., ще имаме закононарушител, нищо че еднократните плащания може да са били и по 10 лева. Така държавата пише неясен закон, който "надгражда" със свое тълкувание. Вместо в закона да каже всичко изчерпателно и точно.

Данък нива

В Закона за местните данъци и такси присъства промяна, която ще натовари финансово собствениците на малки ниви и градини по селата. Министерството предлага поземлените имоти в строителните граници на населените места, които са със статут на земеделска земя и не е променено предназначението им, да се облагат с данък върху недвижимите имоти все едно са в регулация. В момента има села, в които къщите са построени върху земеделска земя, а собствениците им плащат данък само за застроената площ. Ако бъдат приети промените, ще се дължат пари за цялата земеделска земя около имота.