Ако в политиката изобщо има дъно на падението, Георги Иванов го проби тази нощ. При това със страшна сила.

Целият град осъмна с анонимни листовки, залепени по стени и тараби, напъхани в пощенски кутии, по дървета и стълбове. Ако имаше как, щяха да ни ги напъхат в душите.

“ДПС избра Беливанов”, “Доган купи Хасково”, и други обидни за средно интелингентния човек послания го бомбардират отвсякъде. Макар и анонимни, за никого в града не е тайна от чий щаб идват.

Този филм сме го гледали неведнъж. Наистина ли някой вярва, че рибата ще кълве непрекъснато на една и съща стръв?

До това ли води паниката да не изтървеш властта?

Първо беше лъжата по общинската телевизия в самия ден на изборите - “Кандидатът на ДПС за кмет се отказва в полза на ГЕРБ”. Лъжата беше разобличена часове по-късно, когато стана ясно, че “отказалият се” кандидат на ДПС Мюмюн Мюмюн има 6426 гласа, с 1000 повече от предшественика си на миналите избори Танер Емин. През 2011-а за Емин бяха гласували 5451. (Резултатите на Мюмюн Мюмюн и Танер Емин в официалната страница на ЦИК - тук и тук).

Ако на лъжата краката са къси, някои хора в Хасково явно трябва да ходят по тестиси.

Сега отново пробват същата овехтяла стръв – етническата карта. Това е поне толкова обидно за хасковлии, колкото и да ги пратят да пасат кравите. Не знаем кой дава съвети на Георги Иванов, но е добре да спре да ги слуша, ако не иска в неделя да постигне исторически куриоз – да получи по-малко гласове, отколкото на първия тур. Но когато си тръгнал да пробиваш дъното, спирането е трудно. Или направо невъзможно.

Осъзнаваш го едва когато видиш дъното високо над главата си.

Сряда 7

Купуването и продаването на гласове е престъпление.