Ден след професионалния празник на банкерите - Никулден, на 7 декември тази година българите ще започнат да се разплащат и с монети от по два лева, пише "24 часа". Към момента 11,9 млрд. лв. са парите в обращение в страната.
Хартиената двулевка постепенно ще се изтегля от обращение, докато бъде заменена от металната пара. И след прощапулника на новата монета хората ще могат да плащат и с хартиената, докато постепенно тя излезе от портфейлите и се озове в банковите складове.
Ще бъдат изсечени 12 милиона нови метални двулевки, а "производството" им ще продължи до 2018 г. Това ще струва на централната ни банка близо 9 млн. лв. без ДДС.
Според банкови експерти средният живот на една монета се мери в десетилетия, а на банкнота в зависимост от степента на използване е от една до няколко години.
От последните справки на БНБ става ясно, че само за първите 6 месеца на тази година, като негодни за употреба, са изтеглени 8,5 милиона броя банкноти от 42,5 броя банкноти от 2 лева.
Външният вид на металната пара бе одобрен от Управителния съвет на БНБ през миналата година. Решено е тя да бъде с лика на Паисий Хилендарски, а причината за избора е, че той е отпечатан и на хартиените двулевки.
Вътрешната част на новата монета ще бъде от жълта сплав, а външният кръг - от бяла. Паричката ще е малко по-голяма от тази от 1 лев. Заедно с търговските банки БНБ готви официалното представяне на монетата и информационна кампания за въвеждането ѝ.
Отсичането на разменните монети от 2 лева е възложено на "Монетен двор" ЕАД. В момента централната банка има още два договора за изсичане на монети до 2017 г. - един за купюрите от 10, 20 и 50 стотинки с турската компания "Каялар Бакър Алашъмларъ Санайи Ве Тидж" и един за купюрите от 1, 2 и 5 стотинки с "Монетен двор на Финландия".
Тази година изтича и договорът за изработване на металните еднолевки, който бе сключен през 2012 г. с немската SAXONIA Eurocoin. Намерението за смяната на хартиените двулевки беше обявено още през 2013 г.
Mеталните 2 лева имат общо 48 тиража, но повечето от тях са за възпоменателни монети.
Първата двулевка е отсечена през 1882 г. в Санкт Петербург. Тя е сребърна - проба 835/1000 и тежи 10 грама. На гърба е с българският герб, диаметърът ѝ е 27 мм.
Втората емисия е от 1891 г., на гърба вече е княз Фердинанд и е сечена в Австро-Унгария. Третата двулевка е от 1910 г. - портретът е актуализиран и надписът е променен на "Фердинанд I, цар на българите".
Следващата емисия е през 1912 г., като и профилът на Фердинанд е увеличен. Същата монета има още две емисии - от 1913 и 1916 г. Нова метална двулевка влиза в обращение през 1923 г., като на гърба се връща българският герб, а среброто е заменено със сплав от алуминий, цинк и никел.
През 1925 г. следват нови две емисии - едната отсечена във Франция, другата в Австрия. Следващата е през 1941 г., като монетата намалява диаметъра си и вече е от желязо с никелово покритие. Същата пара е емитирана и през 1943 г. От 1944 до 1989 г. има 33 различни емисии възпоменателни двулевки.
