Всеки добър родител иска детото му да не се забърква в неприятности, да се справя добре в училище и да постигне много като възрастен.

Психолозите посочват редица фактори, които допринасят за бъдещия успех на децата.

Едва ли е изненада, че нещата до голяма степен зависят от родителите.

Ето по какво си приличат родителите на успелите деца.

1. Грижат се за социалните умения на децата си.

Изследване на учените от Университета в Дюк, в което са участвали над 700 американски деца е открило връзка между социалните умения и успеха им като възрастни 2 десетилетия по-късно.

Според проучването, децата в състояние да си сътрудничат с връстниците си, да помагат на другите, да проявяват разбиране към чувствата им, както и сами да разрешават проблемите си е далеч по-вероятно да завършат колеж, и да си намерят заетост на пълно работно време до 25 годишна възраст, в сравнение с тези с ограничени социални умения.

Последните са с по-висок риск да бъдат арестувани, да злоупотребяват с алкохол или да кандидатстват за общински жилища.

2. Имат големи очаквания

Родителите, които планират детето им да завърши колеж, приближават отрочето си към тази цел, независимо от приходите и притежанията си, сочат данните от национално изследване на Университета в Калифорния от 2001 год.

Според изследването, родителите на едва 57% от децата ,справили се най-зле в тестовете, са планирали наследниците им да продължат образованието си в колеж. В същото време 96% от децата с най-добри резултати са били окуражавани от родителите си да завършат колеж.

Това може да се тълкува като Ефекта на Пигмалион за самоизпълняващите си пророчества.

В този случай, децата отговарят на очакванията на родителите си.

3. Работещи майки

Според изследване на Факултета по бизнес към Университета в Харвард, ползите за детето са значителни, ако майката работи извън дома.

Проучването е открило, че дъщерите на работещите майки, посещават училище по-дълго, по-вероятно е да получат по-висока длъжност на работа и да имат с 23% по-високи приходи в сравнение с връстниците си, отгледани от майки, които си седят у дома.

Синовете на работещите майки се грижат повече за дома и децата, е открило още изследването. Те отделят 7 часа и половина повече в грижи за децата и 25 минути повече грижейки се за дома.

4. Имат по-висок социално-икономически статус

Голяма част от децата растат в условия на бедност, а това значително ограничава потенциала им. И нещата се влошават. Според изследване на Университета Станфорд разликата в постиженията между семействата с по-ниски и по-високи доходи е грубо около 30-40% по-голяма сред децата родени през 2001, в сравнение с родените 25 години по-рано.

5. Имат по-висок образователен ценз

Изследване на Университета в Мичиган е открило, че майките завършили гимназия или колеж, е по-вероятно да отгледат деца, който ще повторят постиженията им.

В проучването са участвали 14 000 деца, започнали забавачка между 1998 и 2007. То е открило, че деца родени от майки в тийнейджърска възраст (на 18 години или по-малко) е по-малко вероятно да завършат гимназия или колеж.

Друго проучване на Университета Bowling Green, е открило, че образователния ценз на родителите, когато детето е на 8-годишна възраст, до голяма степен предопределя образователния и професионалния му успех 40 години по-късно.

6. От рано преподават на децата си математика

Изследване обхващащо 35 000 деца в предучилищна възраст от САЩ, Канада и Англия, проведено през 2007 год. откри че ранното развите на математическите умения, може да се превърне в огромно предимство.

Ранните умения по математика са от първостепенно значение – детето трябва до познава цифрите, реда им и други основни математически понятия. Ранните познания по математика предопределят не само успеха по тази наука в училище, но и постиженията по четене.

7. Изграждат връзка с децата си

Изследване от 2014 год, обхващащо 243 души, родени в бедност, е открило, че децата получили нежни грижи през първите три години от живота си, не само се справят по-добре в училищните тестове, но имат и по-здравословни връзки и по-добри академични постижения в 30-те си години.

Родителите, които полагат нежни грижи за децата си, реагират навреме и по-адекватно на сигналите отправяни от децата им и осигуряват стабилна основа за отрочетата си да опознаят света. Това означава, че инвестираните време и усилия в изграждането на силна връзка родител-дете се отплащат в дългосрочен план

8. По-малко стресирани са

Според проведено наскоро изследване, цитирано от The Washington Post, часовете, които майката прекарва с децата си на възраст между 3 и 11 почти не влияят върху поведението на детето или постиженията му.

Нещо повече прекомерната грижа за децата може да има обратен ефект.

Емоционалното заразяване или психологическото явление, при което хората прихващат чувства един от друг, като настинка, ни помага да разберем защо. Изследване сочи, че ако ваш приятел е щастлив, неговите чувства ще озарят и вас, ако е мрачен, тъгата му ще се придаде и на вас. Ако родителят е изтощен или разочарован, това емоционално състояние ще се прехвърли и на децата.

9. Оценяват усилията и не се опитват да избегнат провалите на всяка цена.

Начинът, по който децата възприемат успеха, също предопределя постиженията им.

Преди десетилетия Университетът Станфорд откри, че децата и възрастните възприемат успеха по два начина:

При “установения” начин на мислене, характерът, интелигентността и креативността се възприемат като даденост. Те не могат да се променят. Успехът е утвърждаване на тази присъща интелигентност, оценка за това как тези дадености се справят с установените стандарти. Стремежът към успех и избягването на провала на всяка цена е начин за поддържането на усещане за интелект и умения.

“Развиващият се” начин на мислене от друга страна се стреми към предизвикателства. За него провалите не са доказателства за липсата на интелигентност, а трамплин за растеж и увеличаване на способностите.

В дъното на това разграничение е волята и влиянието, което тя оказва на способностите ви, това има мощен ефект върху децата. Ако на децата им бъде казано, че са се справили с теста заради вродената им интелигентност това създава “фиксиран” начин на мислене. Но ако успеят, благодарение на положените усилия, това допринася за “развиващ се” начин на мислене.