Генералният директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) Ирина Бокова и кметът на София Йорданка Фандъкова станахаПолитик на 2015 г. в традиционнатакласация на Българското национално Дарик радио.

Радиото обявява Политик на годината за 20-та година. През юбилейната за класацията година за първи път с приза са удостоени двама политици и то две жени - едната като световен политик от България, а другата като политик в България.

Ирина Бокова беше избрана за Политик на 2015 г. заради ролята й начело на ЮНЕСКО, която отбеляза през 2015 г. 70 години от създаването си. В организираната от Бокова 38-ма Генерална конференция на ЮНЕСКО в Париж участваха редица световни лидери, а българският президент Росен Плевнелиев я откри.

Бокова ръководи ЮНЕСКО втори мандат и е кандидатурата на България за генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН), чийто избор ще бъде през 2016 г. 

През пролетта на 2015 г. тя имаше активна роля за приемането на Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН за опазване на културното наследство на Ирак и Сирия, подкрепена от Съединените американски щати и Русия, въпреки разногласията им по редица международни въпроси. Бокова организира среща на върха в ЮНЕСКО за прилагането на резолюцията. Тя зае категорична позиция срещу незаконната търговия с културни предмети и най-вече с откраднати антики, с чиято продажба се финансират терористични дейности.

През лятото на 2015 г. Бокова посети Мали, за да отбележи възстановяването с помощта на ЮНЕСКО на мавзолеите в Тимбукту, разрушени от джихадисти по време на окупацията на северната част на страната през 2012-2013 г. 

През март в столицата на Ирак Багдад Бокова стартира проект за опазване на колекциите на иракските музеи и застрашеното културно-историческо наследство, както и за кампания в социалните мрежи, наречена #Unite4Heritage ("Единни за културно-историческото наследство").

Бокова изпрати мисия на ЮНЕСКО в Непал, за да оцени щетите от земетресението през тази пролет и да започне възстановяването на разрушените световни културни паметници.

През пролетта на тази година Бокова представи програмата "Овластяване на подрастващите момичета и млади жени чрез образование" за премахване на все още съществуващата разлика между половете в образованието, която е насочена към две групи, които най-много са изложени на риск от дискриминация и изключване: девойките (между 10 и 19 години) и младите жени (между 20 и 24 години). 

Програмата, предназначена за 20 държави, където разликата в образованието между половете е най-критична, се концентрира върху четири области: подобряване на качеството и значението на образованието; повишаване на информираността на всички нива за създаване на благоприятна среда за равенство между половете; засилване на връзките между здравеопазването и образованието и подобряване на базата данни за пол и образование. 

Новата програма се осъществява в рамките на Глобалното партньорство за момичета и жени за образование, което Ирина Бокова лансира заедно с Хилари Клинтън през 2011 г. В лекция в Софийския университет през януари Бокова обяви, че 58 милиона деца по света не ходят на училище.

През 2015 г. Ирина Бокова имаше срещи, посветени на образованието и опазването на световното културно наследство, със световни лидери като президентите Владимир Путин (Русия), Си Дзипин (Китай), Дилма Русев (Бразилия) и Франсоа Оланд (Франция), папа Франциск, премиерите Нарендра Моди (Индия) и Шиндо Абе (Япония), кралете Фелипе VI (Испания), Карл XVI Густав (Швеция), държавният секретар на Съединените американски щати Джон Кери (който посети лично ЮНЕСКО в Париж) и външният министър на Русия Сергей Лавров, както и редовни срещи с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун. 

Бокова беше единственият ръководител на организация на ООН, който участва в срещата през септември в Ню Йорк, председателствана от американския президент Барак Обама, посветена на борбата срещу радикализацията и екстремизма в Ню Йорк.

През тази година Бокова получи Ордена на Почетния легион на Франция заради "големите заслуги в борбата срещу неграмотността и фанатизма, за овластяване на жени и момичета чрез образование, за опазване на културното наследство, особено в страни в конфликт - Мали, Сирия и Ирак". 

През 2015 г. Бокова получи и Наградата за мир на Мостар, Босна и Херцеговина, при участието й в отбелязването на десетата годишнина от възстановяването с помощта на ЮНЕСКО на Стария мост, дал името на града. 

Бокова получи и специална награда на международната еврейската организация за човешките права "Симон Визентал". В американския сенат във Вашингтон тя откри изложба на центъра "Визентал", посветена на историята по светите земи.
През 2015 г. световноизвестната американска журналистка Кристиан Амампур прие поканата на Бокова да стане "Посланик на добра воля на ЮНЕСКО за свободата на словото". 

В началото на декември Бокова получи специалната награда на Фондацията Андерс Чидениус и на Асоциацията на Института Чидениус за приноса на ЮНЕСКО и за нейния личен принос за свободата на словото и медиите в борбата срещу насилието и екстремизма.

Отново през тази година Ирина Бокова стана доктор хонорис кауза на Университета в Женева, Швейцария, Университета за национално и световно стопанство в София, България, и Университета Коч в Истанбул, Турция.

По повод 100-годишнината на българското кино Бокова обяви София за Град на киното. Столичният общински съвет я направи Почетен гражданин на София. В началото на декември тази година "Народният празник Сурова/Сурва в Пернишко" беше вписан в списъка на ЮНЕСКО на световното нематериално културно наследство.

Кметът на София Йорданка Фандъкова, която също става Политик на 2015 г., спечели за трети път изборите за столичен кмет още на първи тур. 

През 2015 г. тя откри първия завод за софийските отпадъци, който решава окончателно проблема с боклука на столицата, заради който през първото десетилетие на този век имаше бунтове и тежки спорове. 

Отново през 2015 г. Фандъкова откри седем нови станции на софийското метро, възстанови експозицията на Музея за история на София в сградата на Централната минерална баня, отвори няколко нови детски градини и продължи редица мащабни проекти за обновяване на столицата.

осега по три пъти Политик на годината са били Иван Костов, Георги Първанов и Бойко Борисов и според регламента на класацията техните имена не могат да бъдат повече сред номинираните. Два пъти Политик на годината са били Росен Плевнелиев и Цветан Цветанов, а по един път Петър Стоянов, Надежда Михайлова, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Росен Плевнелиев и Кристалина Георгиева. През 2013 г. Политик на годината стана Протестиращият човек.

Номинации за Политик на годината правят досегашните Политици на годината, слушателите на Дарик радио и останалите медии в България.

Подобно на практиката още от 1927 г. на американското списание "Тайм", което посочва Личността на годината, крайното решение в класацията за Политик на годината взема Дарик радио.

Основен критерий за избора на Политик на годината е това да бъдат хора, които са значително повлияли на политиката и историята през съответната година.