Много хора се питат дали твърдият мед, който сякаш е на кристали, е запазил полезните си свойства. Кристалите в меда не означават, че той е по-малко полезен. Вероятно някои хора предпочитат по-течна консистенция заради по-лесната консумация. Дори е обичайна практика захаросаният мед да се поставя на водна баня, за да се разтопят кристалите. Не го правете, защото при температура над 40 градуса полезните съставки се разрушават.
Кристализацията е напълно естествен процес, който протича в различни срокове – според произхода, съотношението на съставките и водата и начина на съхранение.
Нектарните видове се захаросват по-бавно при по-голямо количество фруктоза. Акациевият и кестеновият мед могат да останат течни с години. Доказано е, че при глюкозно съдържание под 30% медът не образува кристали. Мед с по-голямо количество на глюкоза и захароза и по-ниско водно съдържание кристализира много бързо. Наблюдаваме това при рапичния мед, дори да сме го съхранявали при температура над 18 градуса. Независимо от вида си медът може да ферментира – да се развали, при вода е него над 20%.
При избора на мед е добре да се съобразяваме с гликемичния му индекс. Индексът означава колко бързо дадена храна освобождава глюкоза в кръвта. Най-общо светлият на цвят мед е с по-нисък гликемичен индекс Той е полезен за засищане, като съдейства и за стабилизиране на нивата на кръвната захар. За акациевия мед се посочва гликемичен индекс около 32. За други видове този показател може да достигне 85.
При консумация с мярка пчелният мед е отлична храна. С него могат да се приготвят и здравословни десерти – с фурми, смлени или натрошени сурови ядки, какао или какаово масло и др.
На пациентите, които са на плодолечение, препоръчвам по 1 чаена лъчичка топъл (не горещ) билков чай 4 пъти дневно. Разбира се, има и индивидуални особености – според здравословното състояние, теглото, двигателния режим и др.
Чрез меда набавяме органични киселини – глюконова, ябълчена, лимонена, винена, оксалова, мравчена и др.; минерали – в най-голямо количество са калият, калцият, натрият, сярата, фосфорът, магнезият; витамини – от група В, С, А, Е, К и други; поне 20 аминокиселини и между тях са всички незаменими – лизин, треонини, валии, метионин, изолевцин, левцин, триптофан, фенилалан, включително и тези, които организмът на децата до 10-годишна възраст не може да си произвежда сам – хистидин и аргинин.
Важно е да знаем, че медът е естествен пребиотик. Пребиотиците са захариди – захарни молекули с важна роля за здравето. Те са хранителен източник и стимулират растежа на „добрите“ бактерии от флората на организма. Смятат се за приятелски, защото потискат растежа на патогенните бактерии като клостридия, клебсиела, ентеробактерии. Пребиотиците са синергисти на пробиотиците (като лактобацилус булгарикус, бифидус и др.) и приемани заедно с тях, потенцират действието им.
Както и пробиотиците, пребиотиците променят киселинно-алкалния баланс в чревната среда и подпомагат абсорбцията на полезните витамини и минерали от храната, която приемаме. Други предимства на тази хранителна естествена добавка са профилактика на хронична диария, поддържане на стабилни нива на кръвната захар, подпомагане на дейността на черния дроб.
Препоръката ми е на трапезата да имаме пчелен мед с гарантиран произход. Пчелините трябва да са на поне 3 км от места с интензивно земеделие и промишлени замърсявания. Пчелите не бива да са лекувани с антибиотици.
Предпочитайте пресен продукт на 1-2-годишна „възраст“, защото дори при съхранение в отлични условия за дълги години медът губи активността на ензимите, разрушават се витамините, понижава се антимикробната стойност.
За този уникален природен продукт се твърди, че има изключителна дълготрайност. Но вместо да правим проверки на твърдението, по-добре да си хапнем мед от нова реколта. През великденските пости е добре да консумираме мед за тонус, добро настроение и здраве.
Д-р Людмила Емилова, диетолог
