В 3:00 часа сутринта на 27 март 2016 г. (неделя) часовниците ще пропуснат един час и ще показват 4 часа. На този ден спим 1 час по-малко. 

Целта на сменянето от астрониомическо към лятно часово време и обратно уж е хората да станат по-активни. Чисто икономически така организмът на човек получава повече светлина. Много експерти обаче смятат, че влиянието е по-скоро негативно, тъй като промяната разстройва биологичния ни часовник и той има нужда от поне 2 седмици, за да се нагоди.

Какви са последиците от това? Нарушаване на имунната система, изостряне на хроничните болести, изопване на нервите – тези мрачни симптоми изброяват противниците на лъкашунето на часовника. Това са само най-крайните странични ефекти – в повечето случаи се стига само до 1-2 дни кофти настроение у повечето хора, успокояват лекари.

Идеята за смяна на времето първо хрумнала на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" през 1784 г. и предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

България въвежда лятното часово време през 1979 г.

След известни промени през годините, в наши дни то започва в 3.00 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4.00 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад - или обратно на 3.00 ч.

119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят - Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.