Измененията в Закона за съдебната власт се прилагат към настоящата заварена ситуация и то не особено сполучливо, но това беше допустим компромис, който приеха дори онези, които имаха желание за съпротива. Този коментар направи в интервю за БНР Калин Калпакчиев от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по повод разделянето на Съвета на съдийска и прокурорска колегия.
Калпакчиев отбеляза, че парламентарната квота в съвета е замислена като средство за граждански контрол, но никога през годините не е била такава. Тя, по думите му, е политическо, партийно средство за влияние върху съдебната власт.
Промените в конституцията не създадоха здрав механизъм, който да предпази съдебната власт от партийно-олигархично влияние, каза Калпакчиев и определи като негативен момент отпадането по предложение на ГЕРБ на изискването всеки депутат, предлагащ член на ВСС, да мотивира и защити номинацията си.
България все още не е утвърдена правова държава, отбеляза още Калпакчиев и допълни, че в становища на Венецианска комисия се изтъква, че мощните структури на прокуратурата в бившите социалистически страни са средство за влияние и намеса в работата на съда. По думите му, мощната прокуратура остава и лостовете за влияние върху съда са големи. Той даде пример с ключови избори във ВСС на председатели на съдилища, при които изказване на главния прокурор е имало решаваща тежест. При друг случай член на съвета формулирал свое предложение в отсъствието на главния прокурор, но веднага го оттеглил, след като Цацаров дошъл и се изказал против. Калпакчиев припомни освен това, че по искане на главния прокурор може да се извършва отстраняване на съдия от изпълнение на неговите функции и това да бъде безсрочно.
"Ясно трябва да се прокарва линията на различията между прокуратурата и съда, но не в посока на пропагандно говорене. В демократичната правова държава независимият съд е ценност", подчерта членът на съдебния съвет.
"Трябва да се изземат част от правомощията на главния прокурор. Следващата важна стъпка след разделянето на ВСС е реформата в прокуратурата", заяви юристът. "Не може той да се намесва във всеки сфери на обществения живот и това да бъде естествено за една демократична държава", каза той.
Според члена на съдийската колегия в страната се е установила култура на институционализирана декорация на реформи. Имитираме, че нещо се променя чрез все по-честа промяна на закони, каза той.