Рей Далио е основател и изпълнителене директор на най-големия хедж фонд в света Bridgewater Associates, управлява 152 милиарда долара. От създаването на фирмата през 1957 Далио е върнал повече средства на инвеститорите – 45 милиарда долара печалби – от всеки друг мениджър в историята на хедж фондовете, изпреварвайки дори Джордж Сорос, пише в коментара си Даниел Рот от Linkedin.

Но във финансовия свят Bridgewater са известни с уникалният си начин на управление. 1 500-те служители на фирмата се придържат към доктрина на радикална прозрачност и брутална честност. Почти всички съвещания се записват и всеки свързан с обсъжданите теми има право да гледа повторно срещите. Конфронтациите и отворените дебати са задължителни. Джеймс Коми ръководител на ФБР и бивш главен съветник в Bridgewater твърди, че разпитите в компанията били по-трудни от отговарянето на въпроси пред Върховния съд или кандидатирането за президент.

Докато съвременният мениджмънт твърди, че е по-добре да се фокусирате върху силните си страни, Далио проповядва точно обратното. Служителите трябва да напишат слабостите си и слабостите на другите и да останат спокойни и разумни когато безмилостно бъдат критикувани от колегите си.

“Идентифицирането на отговорния за грешките е жизненоважно за ученето. Това е и тест за човека, дали ще постави желанието за развите пред егото си или дали ще се впише в средата ”, пише Далио в своята библия от 106 страници, наречена просто Принципи. Често срещана грешка е да заявите: “Не се справихме добре с тази задача”, вместо “Хари не се справи добре със задачата”. “Подобни грешки се случват когато хората се чувстват неудобно да припишат дадени грешки на определени хора, за да не пострада нечие его. Това създава нечестна организация с множество проблеми”. В друга част от книгата Далио предлага следната формула:

Болка + Критика = Прогрес

Едва ли е изненадващо, че 35% от новите служители напускат или биват освобождавани след първите си 18 месеца. За останалите се твърди, че се успели “да преминат от другата страна”. Да преминеш от другата страна означава, че си осъзнал, че никога няма да можеш да работиш за друга компания, понеже там никога няма да си напълно честен. Свободни сте да спрете да се преструвате, казва Далио.

Когато Даниел Рот от Linkedin се обадил на Далио за да уточнят подробностите по интервюто, той самият не бил преминал от другата страна.

Дори не гледах към светлината. Целта ми бе да разсея неговите и на екипа му съмнения и да се захвана за работа.Далио обаче ни най-малко не се интересуваше от това да ме опознае. Каза ми, че за него е ясно, че не съм запознат със статията му в Harvard Business Review, нито пък съм гледал интервюто му за New York Time, следователно губя собственото си време, неговото и това на читателите, зрителите и екипа. Каза ми, че единствената причина да се занимава с Linkedin, е че е на 66 и чувства необходимост да предаде наследството си на бизнес средите. Добави че някои от общите ми въпроси са ужасни.

Това бе първия ми сблъсък с бруталната честност в Bridgewater. Иска ми се да можех да заявя, че Принципите на Далио са допринесли за по-богато разбиране, след “състояние на болка”. Но нищо такова. Бях ядосан. Това обаждане не би трябвало да е анкета, а подготовка за интервюто. Кратко изследване, в което щях да набележа въпросите си. Досега никой не е подлагал на съмнение подготовката ми. За кой се мислеше този ?, казва Рот.

“Бихте могли да провърнете болката от осъзнаването на грешките и слабостите си в удоволствие”, пише Далио.

“Приемането на провала е първата крачка към развитието, имено затова признанието предшества опрощението в много общества.”

Няколко часа по-късно Рот решил да подходи по-различно към интервюто, след като осъзнал, че Далио му е направил подарък. “В повечето интервюта се опитваш да запазиш добрия тон, да си настоятален, но не и нахален, да задаваш въпроси, но не и да нападаш. Далио искаше да съм откровен с него, както и с другите около него. В интервюто можехме да си спестим любозностите и да преминем направо към неудобните въпрос ”, казва Рот.

Дори и след като провел собствено изследване преди интервюто и разговарял с други хора от компанията, той дълбоко се съмнявал в принципите на Далио и в убеждението му, че един ден всички ще работят като в Bridgewater.

Една среда на непрекъсната критика, не означава ли че част от големите умове ще останат неоценени, защото не са успели да се впишат в нея? Защо другите инвестиционни фирми не копират Далио, ако успехът му е резултат от неговите принципи? В момента Далио се намира в средата на 10-годишен план за трансформации, в рамките на който бившият изпълнителен директор на Apple Джон Рубинщайн, ще се присъедини на същата позиция в Bridgewater. Какво ще прави Далио, ако Рубинщайн не се справи? Но по-важните въпроси са: как ще се впишат в работното място, изискващо непрекъснати конфликти, хора, на които английския не е първи език? Как ще се подхожда в случаите в които няма само един верен отговор? И дали радикалната откровеност от самото начало е добра идея, в ситуация, в която формирането на мнение и предлагането на идеи отнемат време?

Ако трябва да бъдем честни, брутално честни, не бих работил за тази компания, казва Рот след 40-минутния си разговор с Далио.