На 24 май ние почитаме едно събитие променило живота и историята не само на българския народ, но и на много народи по света. Много са владетелите в българската история, постигнали победи в битки и бран са донесла слава и величие за българския народ. Делото на братята Кирил и Методий - създатели на славянската азбука, обаче е несравнимо по своята значимост. Защото с него българския народ получи слава и признание сред много народи по мирен път, след изяви в сферата на духовността.
С глаголицата, създадена от тях Кирил и Методий записват първите преводи на свещените писания. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Денят на братята Св. Кирил и Методий се отбелязва обаче не само в България. Почитат го и във всички други държави, където кирилицата се е запазила като азбука, а делото на Солунските братя не е забравено. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид - Кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 век се е ползвала и в Румъния.
Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. Арменски източници говорят за празненства, състояли се в Шумен, които били посветени на деня на Солунските братя. Общоприето е обаче становището, че за пръв път Кирил и Методий са почетени истински през 1851г., по инициатива на големия възрожденец Найден Геров. Тогава на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий - създатели на глаголицата.
Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на химна, познат на всеки българин с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химнъ на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
Значението на празника се засилва изключително много след 1878 г. в териториите, останали извън пределите на българската държава. Там с годините започва масирана гръцка и сръбска пропаганда, с цел да се асимилира местното население. Именно в този период 24 май се превръща в една обединяваща за българите дата, която им припомня славното минало и сплотява техния дух и съзидателни сили.
Честването на празника на славянската писменост е един от най-вълнуващите празници и в Кърджали. Летописните книги на много от училищата от бившия Кърджалийски окръг са изпъстрени със съобщения за ежегодни чествания на този празник по най-тържествен начин. В летописната книга на училище “Отец Паисий” още от 1923 г. е отбелязано, “денят “Св. Кирил и Методий” бе празнуван съвместно н прогимназията и реалното училище с утро, шествия и хор.” Шествията, рециталите и обкичванията с цветя на входовете на училищата и портретите на двамата братя са неизменна част от празничните прояви. Това е празник, който често е наричан в училищата, особено сред по-малките ученици по достъпно и просто - “празник на буквите”.
Политическите промени в страната след 1944 г. не довеждат до прекъсване на традициите по отбелязването на този празник. За разлика от много други празници празника на българската писменост и на славянската просвета продължава да се чества тържествено. Всяка година на 24 май са провеждани масови манифестации пред трибуните с официалните лица и се организират празнични прояви - концерти и рецитали. Това е един от най-светлите празници, наследен от миналото и неподвластен на политическите промени. На този празник отличилите се в успеха си ученици бяха обкичвани с лентата “отличник”, с която минаваха по празничната манифестация.
След 1990 г. обаче на деня на българската просвета и култура, както и на много други традиционни празници, вече не се отдава онази тържественост, характерна за отбелязването му в миналото. А именно в настоящата действителност 24 май е по-нужен от всякога, за да повдигне духът и родовата памет и гордост на българите, и особено на младите хора у нас.
Приложени 9 снимки:
1. Честване на празника “Св. Кирил и Методий” в старата сграда на гимназията.
24 май 1932 г. Фотоархив, Инв № 15
2. Шествие на ученици от училище “Отец Паисий” в Кърджали за отбелязване на 24 май през 30-те години, предвождана от директора на училището – Иван Енчев по улица републиканска. Л.сп. № 569. Приложение 5.
3. Ученическа манифестация на празника на “Св. Св. Кирил и Методий”в Кърджали. 1938 г. М. Михайлова. Кърджали. С. 2000г.
4. Снимка на ученици от с. Гледка по време на манифестация за празника на славянската писменост. 1937 г. ДА – Кърджали, Фотоархив. Инв. № 917
5. Снимка от манифестация на ученици от с. Комунига по случай Деня на св. св. Кирил и Методий. 1936 г. ДА – Кърджали, СП 567, л. 8
6 Снимка на ученици на манифестация по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост по централната улица в Кърджали. 24 май 1969 г.
ДА – Кърджали, фонд 47, опис 48, а.е. 150, л. 5
7. и 8. Снимки на ученици на манифестация по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост по централната улица в Кърджали. 24 май 1969 г.
ДА – Кърджали, фонд 47, опис 48, а.е. 150, л. 8
9. Снимка на студенти от Учителски институт "Любен Каравелов" на манифестация по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост по централната улица в Кърджали. 24 май 1969 г.
ДА – Кърджали, фонд 47, опис 48, а.е. 150, л. 10
Иванка Ангелова
Държавен архив - Кърджали
