Новата песен на Нина Николина и Калин Вельов "Сънувам те" вече се върти в родния радио и телевизионен ефир. Клипът е дело на режисьора Жоро Тошев и е вдъхновен от филмите на Ингмар Бергман. В началото на пролетта се очаква двамата изпълнители да пуснат и първия си общ албум.

Междувременно Нина Николина си подари една хубава почивка на суперскъпия остров в Карибите ­Сейнт Бартс. По същото време там отмаряха Дъстин Хофман и семейството му, Стивън Спилбърг, Дензъл Уошингтън и много други.

Ето какво сподели талантливата певица пред в. "Монитор".

***

­Клипът към "Сънувам те" е вдъхновен от филмите на Бергман, какво ви накара да се обърнете към този режисьор?

­Нина Николина: Това беше идея на режисьора на клипа Жоро Тошев. Във видеото са включени кадри от два филма на Бергман ­ "Мълчанието" и "Персона". Може би причината да се спре на тези филми е, че са като технология на сънуването, много си отиват с музиката ни, с песента ни.

С Калин май се очертавате като сериозен дует ­ това ви е трети общ сингъл?

­Да, сериозен дует сме, защото музиката ни е сериозна и сме добри музиканти. И двамата сме популярни от преди това, но работим добре заедно. Сигурно в един момент пътищата ни отново ще се разделят.

­Планирате да издадете и общ албум, кога да го чакаме?

­Евентуално в края на март месец. Половината песни са записани и мастерирани. Останалите се готови като идеи.

­В каква стилистика ще е ­ само латино ли?

­Ще е обиколка на всичко това, което разбираме под латино ­ има боса нова, карибски мотиви, шарен е. Интересното е, че аз ще направя обложката на албума. Ще е с кадри от фотоизложбата ми, посветена на Куба. Така че, може да се каже, че ще е две в едно ­ една фотоизложба и една излята музикална душа от Карибите.

­А да очакваме ли скоро от теб и самостоятелни песни, албум?

­В момента подготвям един фолклорен проект, в същото време и с Калинподготвяме един етно проект, така че ще има много фолклор.

­Защо точно фолклор?

­Защото аз съм народна певица, все пак. Минала съм през доста стилове, но първата ми и най-голяма любов е фолклорът. А както знаем, голямата любов ръжда не хваща. Дойде времето да се завърна към нея. Проектът ще е изключително некомерсиален, ще е много арт.

­Да, но некомерсиалното обикновено върви с ниски печалби, това не те ли притеснява?

­Не. Мисля, че съм направила достатъчно комерсиални неща, за да си позволя сега нещо за душата, за моята душа.

­А готвиш ли и втора фотоизложба?

­Да. Аз по принцип снимам навсякъде, където ходя. Имам доста фотоси. Но понеже смятам изложбата да е свързана идейно и с албума, с българския фолклор, по всяка вероятност няма да е със снимки от чужбина, както беше при предишната.

­Разбрах, че си почивала на много екзотичен остров на Карибите?

Да, на Сейнт Бартс. Той е интересен с това, че е много автентичен. Там няма шезлонги, плажни чадъри, нищо не е комерсиализирано. В същото време е любимо място за почивка на холивудските звезди. Моите приятели например обядваха в съседство с Брад Пит. Вярно, нямаше я Анджелина Джоли, но Саркози също ходи там. А покрай звездите беше пълно и с папараци ­ непрекъснато виждах хора с фотоапарати.

­А ти как така изпусна да обядваш до Брад Пит?

­Е, не върви да ми звънят и да ме викат, защото той е там. На този остров почиват основно звезди и там никой не се впечатлява от никой. Нормално е да срещаш известни хора, ненормално е да изпадаш в истерия от срещата с тях. Не върви да проявяваш излишни фенски страсти.

Ние например след като се връщахме от плаж, отивахме и проверявахме в Интернет коя звезда е лежала до нас на плажа, кой е вечерял в ресторанта ни и т.н. Обикновено вечерта разбирахме с кой сме били съседи.

­Тогава би трябвало да е доста скъпо?

­Да, скъпо е.

Колко време прекара там?

­Близо месец. Там празнувах Коледа и Нова година. Прибрах се преди около седмица.

­Как гледаш на цялата истерия с музикални риалита напоследък ­ взеха да стават доста?

­Не знам дали е въпрос на таланти или е въпрос на бизнес. Като чета, разбирам, че някаква медийна война се заформя. Но съдейки по предишните подобни формати, свързани с музика, не знам дали бяха чак толкова успешни, че да правят сега още. Затова ми е странно и честно казано ­ нямам обяснение защо се появиха толкова много.