В средната си възраст човек неизменно е подложен на депресия. До този извод достигнаха британски учени от Уоруикския университет (University of Warwick) и американските им колеги от Дартмутския колеж (Dartmouth College).
След мащабно статистическо изследване става ясно, че независимо от факта, че старият човек е близо до смъртта, а детето е достатъчно беззащитно, най-голямо разочарование има при хората между 40 и 50 години.
Учените коментират, че кризата настъпва независимо от благосъстоянието, пола, семейното положение и социалния статус. За британците пика на депресията настъпва на 44 години. В САЩ най-нещастни се чувстват жените на 40 години и мъжете на 50 години, пише британския The Telegraph.
Специалистите имат няколко хипотези за това явление. Според една от тях, в младостта си човек изразходва енергията си, за да постигне дадена идеализирана цел. Когато стане на 30-40 години разбира, че няма да се получи. До старостта достига като преминава през труден период, в който се учи да приеме себе си, такъв какъвто е.
Друга теория се базира на твърдението, че тези, които се чувстват по-щастливи живеят по-дълго. Следователно ако нещастните хора умират млади, то тези, които живеят дълго са щастливи.
Третата версия се заключава в това, че за период от 40 години човек вижда как умират различни негови роднини и близки. Нужен му е определен период от време, за да приеме и осъзнае този факт за своя живот, след което да продължи да живее.
След мащабно статистическо изследване става ясно, че независимо от факта, че старият човек е близо до смъртта, а детето е достатъчно беззащитно, най-голямо разочарование има при хората между 40 и 50 години.
Учените коментират, че кризата настъпва независимо от благосъстоянието, пола, семейното положение и социалния статус. За британците пика на депресията настъпва на 44 години. В САЩ най-нещастни се чувстват жените на 40 години и мъжете на 50 години, пише британския The Telegraph.
Специалистите имат няколко хипотези за това явление. Според една от тях, в младостта си човек изразходва енергията си, за да постигне дадена идеализирана цел. Когато стане на 30-40 години разбира, че няма да се получи. До старостта достига като преминава през труден период, в който се учи да приеме себе си, такъв какъвто е.
Друга теория се базира на твърдението, че тези, които се чувстват по-щастливи живеят по-дълго. Следователно ако нещастните хора умират млади, то тези, които живеят дълго са щастливи.
Третата версия се заключава в това, че за период от 40 години човек вижда как умират различни негови роднини и близки. Нужен му е определен период от време, за да приеме и осъзнае този факт за своя живот, след което да продължи да живее.
Източник: ittechnews.com