Американски учени направиха миниатюрен модел на най-голямото антарктическо езеро Восток, който показва циркулацията на водата в него, и оттук - къде под дебелия лед може да се крият древни форми на живот, съобщи "Ню сайънтист".

Водата, уловена под леда, се движи по особен начин. В обикновените езера движението й се определя от реките, които се вливат и тръгват от тях и от духащите ветрове. Восток обаче е под лед с дебелина почти 4 км. Той снабдява езерото с вода, но се движи със скорост едва 1 до 3 метра за година. Това е твърде малко, за да осигури водни течения. Те могат да се определят от топлина, идваща от недрата на Земята и от въртенето на планетата. Моделът на Матю Уелс и Джон Уетлауфър от Йейлския университет отчита тези сили, макар и да е с размери едва 1 м на 30 см.

Той показва, че при такива условия би трябвало да има водовъртежи с диаметър от 10 до 30 м, а в тях бактериите да се движат между дъното и горната повърхност за 20 - 30 дена. Микроорганизмите могат да си набавят храна от седименти на дъното или от такива, замръзнали в леда, но не и в междинното пространство.

Съществува теория, че езерото Восток съдържа микроби, които са останали изолирани от атмосферата поне половин милион години. Езерото е покрито с лед, дебел 4 км. Неговото налягане осигурява течно състояние на водата дори при температура минус 3 градуса. Няколко екипа търсят живот в древното езеро. БТА