Мартеницата е традиционен румънски празник в началото на пролетта, който се провежда на 1 март. Това пише в сайта Младежка седмица (www.youthweek.eu), който е проект на Европейската комисия /ЕК/.

Празникът се състои в даването на малък предмет като бижу, животно или абстрактен символ, овързан с бяла и червена нишка, пише в информацията на сайта.

В началото на 19-ти век мартеницата е била разпространена във всички региони на Румъния, където мартеницата се нарича mărţişor, която символизира годишното въже, което събира чрез преплитането на двете нишки всички 365 календарни дни.

Белият и червен цвят символизират двата противоположни годишни сезона – зимата и лятото, а пролетта и есента се смятат за преходни.

Ние българите пък твърдим, че Баба Марта е уникално българска традиция.

На първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки.

Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че когато хан Аспарух побеждава византийските войници той написва писмо за победата си и го е вързва за крака на гълъб с бял конец.

Докато лети обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили.

Въпреки че гълъбът бил ранен, пристигнал успешно в българския стан, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта на птицата.