Фосилизирано "морско чудовище", изкопано на арктическия архипелаг Свалбард, е най-голямото морско влечуго, известно на науката, съобщиха норвежки учени, цитирани от Би Би Си.
Образецът отпреди 150 милиона години бе намерен през 2006 г. на Шпицберген (Свалбард). Гигантът от периода юра е едно от 40 морски влечуги от "находище" на фосили, открито на архипелага.
Наречен "Чудовището", той вероятно е бил дълъг 15 м от носа до опашката. Само плавникът му е дълъг 3 м. По време на последната си експедиция учените са открили останките и на друг плиозавър, който вероятно е от същия вид като Чудовището и може да е бил също толкова голям.
Ръководителят на експедицията д-р Йорн Хурум от Природонаучния музей към Университета на Осло заяви, че образецът от Свалбард е 20% по-голям от предишното най-едро морско влечуго - огромен плиозавър от Австралия, наречен Кронозавър.
Преди дни палеонтолозите са сглобили всички кости на образеца и сами са се изненадали от размерите му. Плиозаврите са били форма на плезиозаври с къса шия. Плезиозаврите са група изчезнали влечуги, които са живели в световните океани през ерата на динозаврите.
Тялото на плиозавъра е било с капковидна форма с две групи мощни плавници, с които животното се е придвижвало във водата. Според палентолога Ричард Форест тези животни са били невероятно силни хищници. Ако се сравнят черепите на плиозаври с крокодилски, ще се види, че те са много по-добре устроени за хапане от крокодилския череп и в тях има място за много по-едри и мощни мускули и огромни и масивни челюсти.
Голям плиозавър би могъл да повдигне малка кола в челюстите си и да я захапе наполовина, смята Ричард Форест. "Чудовището" е било изкопано през август 2007 г. и занесено в Природонаучния музей в Осло. Палеонтолозите е трябвало да отстраняват стотици тонове скали и камъни на ръка в тежки метеорологични условия при температури под нулата и при опасността да бъдат нападнати от полярни мечки.
Те са изровили муцуната на животното, няколко зъба, голяма част от шията и гърба, раменния пояс и почти цял плавник. Голяма част от костите на черепа обаче са били отнесени от водата на малка река, минаваща през мястото, където е била главата. Предварителният анализ на костите сочи, че животното е от непознат досега вид.
Изследователите планират да се върнат на Свалбард по-късно през годината, за да разкопаят новия плиозавър. Освен двата плиозавъра фосилното находище е съдържало много плезиозаври с дълга шия, подхождащи на описанието на митичното чудовище от шотландското езеро Лох Нес, както и ихтиозаври.
Ихтиозаврите донякъде приличат на съвременните делфини, но са имали стърчаща опашна перка, с която са се придвижвали във водата.БТА
Образецът отпреди 150 милиона години бе намерен през 2006 г. на Шпицберген (Свалбард). Гигантът от периода юра е едно от 40 морски влечуги от "находище" на фосили, открито на архипелага.
Наречен "Чудовището", той вероятно е бил дълъг 15 м от носа до опашката. Само плавникът му е дълъг 3 м. По време на последната си експедиция учените са открили останките и на друг плиозавър, който вероятно е от същия вид като Чудовището и може да е бил също толкова голям.
Ръководителят на експедицията д-р Йорн Хурум от Природонаучния музей към Университета на Осло заяви, че образецът от Свалбард е 20% по-голям от предишното най-едро морско влечуго - огромен плиозавър от Австралия, наречен Кронозавър.
Преди дни палеонтолозите са сглобили всички кости на образеца и сами са се изненадали от размерите му. Плиозаврите са били форма на плезиозаври с къса шия. Плезиозаврите са група изчезнали влечуги, които са живели в световните океани през ерата на динозаврите.
Тялото на плиозавъра е било с капковидна форма с две групи мощни плавници, с които животното се е придвижвало във водата. Според палентолога Ричард Форест тези животни са били невероятно силни хищници. Ако се сравнят черепите на плиозаври с крокодилски, ще се види, че те са много по-добре устроени за хапане от крокодилския череп и в тях има място за много по-едри и мощни мускули и огромни и масивни челюсти.
Голям плиозавър би могъл да повдигне малка кола в челюстите си и да я захапе наполовина, смята Ричард Форест. "Чудовището" е било изкопано през август 2007 г. и занесено в Природонаучния музей в Осло. Палеонтолозите е трябвало да отстраняват стотици тонове скали и камъни на ръка в тежки метеорологични условия при температури под нулата и при опасността да бъдат нападнати от полярни мечки.
Те са изровили муцуната на животното, няколко зъба, голяма част от шията и гърба, раменния пояс и почти цял плавник. Голяма част от костите на черепа обаче са били отнесени от водата на малка река, минаваща през мястото, където е била главата. Предварителният анализ на костите сочи, че животното е от непознат досега вид.
Изследователите планират да се върнат на Свалбард по-късно през годината, за да разкопаят новия плиозавър. Освен двата плиозавъра фосилното находище е съдържало много плезиозаври с дълга шия, подхождащи на описанието на митичното чудовище от шотландското езеро Лох Нес, както и ихтиозаври.
Ихтиозаврите донякъде приличат на съвременните делфини, но са имали стърчаща опашна перка, с която са се придвижвали във водата.БТА
