Специалисти разкриха загадката как и защо маите са приготвяли прочутата си боя, известна с небесносиния си цвят и невероятната си издръжливост, съобщават Ройтерс и сп. "Ню сайънтист", позовавайки се на резултатите от проучване на специалисти от колежа "Уитън" в Илинойс и музея "Фийлд" в Чикаго.
Изследване на артефакти показва, че жителите на древния град Чичен Ица са използвали боята при ритуални жертвоприношения, в това число и на хора. Маите са започнали да приготвят синьото багрилото около 300-та година след Христа, и са го използвали не само в ритуали, но и в изкуството си. От дълго време трайността на синята боя, произвеждана от маите, интригува учените.
Повечето органични пигменти, използвани от древните хора, бързо избледняват. Синята боя на маите обаче, открита в стенописи и върху съдове, не е загубила цвета си в продължение на стотици години, въпреки суровия и горещ климат на полуостров Юкатан, където се редуват сухи и влажни сезони, и често бушуват урагани.
Специалистите установили, че нито времето, нито обработката с киселини и различни съвременни разтворители не влияе върху синьото багрило на маите. Първоначално учените смятали, че маите са получавали боята от медни съединения. По-късни изследвания обаче показали, че цветът се получава от смесването на листа на индиго с необичаен глинен материал, известен като палигорскит. Впоследствие учените открили, че маите са използвали и трета съставка.
Те загрявали и разтапяли листата на индигото и глината чрез изгарянето при температури между 100 и 150 градуса на копал - лепкава дървесна смола, използвана като тамян. Освен за оцветяването на съдове и в стенописи, маите са използвали прочутата си синя боя и при жертвоприношения в чест на бога на дъжда Чаак. Жертвите, хвърляни в пълни с вода пещери, са били боядисвани непосредствено преди ритуала
Изследване на артефакти показва, че жителите на древния град Чичен Ица са използвали боята при ритуални жертвоприношения, в това число и на хора. Маите са започнали да приготвят синьото багрилото около 300-та година след Христа, и са го използвали не само в ритуали, но и в изкуството си. От дълго време трайността на синята боя, произвеждана от маите, интригува учените.
Повечето органични пигменти, използвани от древните хора, бързо избледняват. Синята боя на маите обаче, открита в стенописи и върху съдове, не е загубила цвета си в продължение на стотици години, въпреки суровия и горещ климат на полуостров Юкатан, където се редуват сухи и влажни сезони, и често бушуват урагани.
Специалистите установили, че нито времето, нито обработката с киселини и различни съвременни разтворители не влияе върху синьото багрило на маите. Първоначално учените смятали, че маите са получавали боята от медни съединения. По-късни изследвания обаче показали, че цветът се получава от смесването на листа на индиго с необичаен глинен материал, известен като палигорскит. Впоследствие учените открили, че маите са използвали и трета съставка.
Те загрявали и разтапяли листата на индигото и глината чрез изгарянето при температури между 100 и 150 градуса на копал - лепкава дървесна смола, използвана като тамян. Освен за оцветяването на съдове и в стенописи, маите са използвали прочутата си синя боя и при жертвоприношения в чест на бога на дъжда Чаак. Жертвите, хвърляни в пълни с вода пещери, са били боядисвани непосредствено преди ритуала