Повече от 100 са случаите на хора у нас с отрязани уши за последните години, съобщиха за Дарик източници от полицията. Този вид наказание се прилага предимно сред наркодилърите. Специално сформирани от босовете на наркоразпространението наказателни бригади се разправят по този начин с продавачите на дрога, които не си плащат дължимата месечна или седмична вноска.
Всъщност подобно наказание над така наречените шанаджии – това е определението за отклонилите се от правия път дилъри, става широко разпространено у нас след 2000 година.
До тогава действа основно принципът на бухалките и счупените пръсти, така характерен за борческите години в България. Само през периода 2002 – 2004 година пък у нас с отрязани уши са над 50 души, припомня статистика на МВР. След този период суровият вид наказание като че ли позамира, за да стане актуален отново в последните няколко месеца.
Самото рязане на уши датира като практика от Древна Персия. Формата на наказание се прилага още от V век пр.н.е. По-късно се прехвърля във Византия. Разликата е, че тогава обикновено след битка победителите са налагали подобни сурови наказания на част от победената армия.
В Древна Византия пък първият подобен случай, който придобива известност, е от времето на император Юстиния II, познат с името Риномет (което на практика означава Безносия). След един от успешните преврати в Константинопол метежниците решават да отрежат ушите и носа на сваления от власт император, който е изпратен в изгнание. С помощта на българския хан Тервел обаче Юстиниан се завръща на власт във византийската столица, след което следват подобни наказания този път с адрес към хората оглавили преврата.
Наказанието е добре известно и от хрониките на древните маи и ацтеки в Латинска Америка. Там ушите са били рязани на провинили се воини – най-често дезертьори. В по-ново време наказанието рязане на уши се прилага от Сицилианската мафия. За пръв път в световната история босовете на Коза Ностра решават да действат по този начин, когато през 1973 година в Рим отвличат внука на известния американски милиардер Джон Пол Гети. Тогава първоначалният откуп, който се иска, е около 20 милиона долара. След като богаташът отказва да плати, хората от Коза Ностра пращат в плик едно от ушите на внука му. По-късно откупът е платен и момчето освободено.
През 90-те години в България рязането на уши става доста популярно, като по този начин са се наказвали длъжници или хора, прегрешили пред борческите структури .Българската организирана престъпност обаче не приема на 100 процента опита на колегите си от Коза Ностра. Така наречените наказателни бригади у нас режат само меката част на ухото най-често с бръснарски ножчета. Говори се, че за подобни акции участниците в престъплението получават от босовете на картелите възнаграждение в размер на около 5000 лева.
Всъщност подобно наказание над така наречените шанаджии – това е определението за отклонилите се от правия път дилъри, става широко разпространено у нас след 2000 година.
До тогава действа основно принципът на бухалките и счупените пръсти, така характерен за борческите години в България. Само през периода 2002 – 2004 година пък у нас с отрязани уши са над 50 души, припомня статистика на МВР. След този период суровият вид наказание като че ли позамира, за да стане актуален отново в последните няколко месеца.
Самото рязане на уши датира като практика от Древна Персия. Формата на наказание се прилага още от V век пр.н.е. По-късно се прехвърля във Византия. Разликата е, че тогава обикновено след битка победителите са налагали подобни сурови наказания на част от победената армия.
В Древна Византия пък първият подобен случай, който придобива известност, е от времето на император Юстиния II, познат с името Риномет (което на практика означава Безносия). След един от успешните преврати в Константинопол метежниците решават да отрежат ушите и носа на сваления от власт император, който е изпратен в изгнание. С помощта на българския хан Тервел обаче Юстиниан се завръща на власт във византийската столица, след което следват подобни наказания този път с адрес към хората оглавили преврата.
Наказанието е добре известно и от хрониките на древните маи и ацтеки в Латинска Америка. Там ушите са били рязани на провинили се воини – най-често дезертьори. В по-ново време наказанието рязане на уши се прилага от Сицилианската мафия. За пръв път в световната история босовете на Коза Ностра решават да действат по този начин, когато през 1973 година в Рим отвличат внука на известния американски милиардер Джон Пол Гети. Тогава първоначалният откуп, който се иска, е около 20 милиона долара. След като богаташът отказва да плати, хората от Коза Ностра пращат в плик едно от ушите на внука му. По-късно откупът е платен и момчето освободено.
През 90-те години в България рязането на уши става доста популярно, като по този начин са се наказвали длъжници или хора, прегрешили пред борческите структури .Българската организирана престъпност обаче не приема на 100 процента опита на колегите си от Коза Ностра. Така наречените наказателни бригади у нас режат само меката част на ухото най-често с бръснарски ножчета. Говори се, че за подобни акции участниците в престъплението получават от босовете на картелите възнаграждение в размер на около 5000 лева.
Източник: dariknews.bg
