Тя е една от най-известните майки в България. Само като произнесе фамилията си, футболните фенове я гледат с възторг, а момите се опитват да я впечатлят. Невинаги е лесно да си майка на звезда, не без гордост казва Маргарита Бербатова. Тя е родена през 1960 г. в Сандански. Само две години по-късно семейството й се премества да живее в Благоевград. Като девойка започва да тренира хандбал, но по-късно зарязва спорта, за да се грижи за първородния си син Димитър, който в момента е капитан на националите и един от най-успешните ни футболисти. Преди 12 години става медицинска сестра. Признава, че това не е детската й мечта, но много бързо разбрала, че е нейното призвание. Сега е главна сестра на болницата в Благоевград.

- Ще празнува ли Маргарита Бербатова на 8 март?- Аз уважавам празниците. За някои 8 март може да звучи като празник от миналото, но това е празникът на жената, на майката. Човек, ако уважава себе си, трябва да празнува. С две думи - ще почета подобаващо Международния ден на жената. А най-големият дар ще са моите синове Митко е далече, но Аската (б.а. - така нарича по-малкия си син Асен) е при мен. Той никога не пропуска да ми поднесе цветя. Митко пък, убедена съм, ще ми прати SMS и ще ми се обади. Тогава ми става много мило. Сеща се винаги, че на тази дата майка му има празник. Най-важното е да получаваш внимание от близките си всеки ден. Просто на 8 март един обикновен човек като мен се чувства специален.


- Делниците ви обаче май са доста напрегнати. Как минава един работен ден?- Истина е, че в последно време съм много заета. Беше време, когато се чудех какво да правя и ми беше скучно. Напоследък времето не ми стига. Служебните ми ангажименти са сериозни и не са никак малко. Нищо необикновено няма в делниците ми. Моята седмица минава между два мача на Митко. Аз съм и негова майка, и голям футболен фен. Чакам с нетърпение всеки двубой на Тотнъм. Емоциите веднъж са положителни, друг път са отрицателни, но това е футболът. Не може винаги да печелиш. Снощи (б.а. - четвъртък) не бе най-сполучливият мач на нашия отбор срещу Айндховен. Бях убедена, че Тотнъм ще победи, но видях отсреща един съперник, който е добър отбор, играе дисциплинирано и успя да вземе победата. Надявам се, че след седмица резултатът ще е в полза на тима на Митко.


- Какво може да ви зарадва?- В работата си в болницата се сблъсквам с мъката и болката на хората. Ще ми се аз, моите близки, всички хора да сме здрави. Когато това е така, аз съм щастлива. Преди 5-6 дни бях болна от грип, нищо сериозно. Но пак разбираш каква ценност е здравето. Чувствам се добре, когато децата ми, семейството ми имат успехи в това, с което се занимават. Митко с футбол, Асен с бизнес.


- А често ли се натъжаваш?
- Много неща ме натъжават в интерес на истината. Неуспехите на близките ми. Трагедиите, които стават около нас. Смъртта на деветте души, които загинаха във влака. Хора идват при мен за помощ. Изживявам техните болки и мъки. След такива срещи съм изтощена и тъжна. В последно време май повече са тъжните неща, отколкото положителните. За съжаление. Много хора сигурно си мислят, че ми е пълно и равно Но аз не съм безразлична към това, което ме заобикаля. Реагирам по някакъв начин, преживявам го.


- Не те ли плаши завистта у хората?- Чак пък да ме плаши. Смятам, че всички хора се радват на успехите на Митко. Но в последно време се появява и завист. Хората я показват по различен начин. Гледам да се дистанцирам, мога да простя на тези, завиждат. Защото виждам в каква реалност живеем. Но не бива да се завижда на този, който е успял, защото се бори, защото има воля. Всеки трябва да се стреми към нещо и да постигне нещо, за да е на върха, както в момента е Митко. Защо да таим завист към един преуспял българин, който прославя България с таланта си, с труда си. Не е нормално подобно нещо. Въпреки всичко хората са добри, българите са добри.


- В седмицата преди Сирни Заговезни се иска прошка. Има ли за какво да простиш на нас, журналистите?- Провокирате ме. По принцип аз съм коректна към всеки и искам същата коректност към мен. Когато желая да запазя нещо за себе си, не ми се ще да се нарушава личното ми пространство. Понякога и на Митко не му се говори с медиите. Не ви се сърдя, но нека сме коректни един към друг. Трябва да си прощаваме и да вървим напред Приемам работата ви, с това си изкарвате хляба. Но се минава понякога границата, чертата. Знам, че няма идеални хора. Но не може да се търси само жълтото, пошлото. Чета такива неща за себе си и за Митко, че не искам да ги коментирам, те и през ум не ми минават. Още веднъж казвам, че уважавам труда ви и не се сърдя на журналистите.


- Миналата година бе важна за фамилия Бербатови. Асен се ожени. Как е младото семейство?
- Те са прекрасни деца. Не ми създават никакви проблеми. Много им се радвам. Помагам им с каквото мога. Често ме питат ще ставам ли скоро баба. Това не ме плаши никак. Те ще си преценят кога да имат деца. Още са млади, живее им се. Има време, всичко ще си дойде по реда. Асенчо е прекрасен син, споделя много неща с мен. Двамата с него обсъждаме надълго и нашироко мачовете и играта на Митко.


- С какво ще запомниш изминалата 2007 г.?- 2007 г. ще запомня с още едно знаменателно събитие - свободата на нашите медицински сестри. Това бе велико нещо. Всеки помогна, доколкото можеше, за да извадим нашите сънароднички от затвора в Либия. Срещнах се със Снежана Димитрова, с която поддържаме връзка. В понеделник (б.а. - 10 март) тя ще направи промоция на книгата си в Благоевград. Проявата се организира от Общински младежки дом и в. "Стандарт". Аз и мои колеги задължително ще отидем. Снежана е чудесен човек, впечатленията ми от нея са много добри. Паснахме си с нея. За мен е потребност да помагам за различни социални дейности и други обществено значими каузи. Сега участвам в кампанията за възстановяването на баражите на река Бистрица и в превръщането им в място за отдих за благоевградчани.


- Какво пожелаваш на себе си, на близките си и на всички българки навръх 8 март?
- Не се оплаквам от нищо. Доволна съм от живота си. Аз съм щастлив човек, щастлива майка. Пожелавам на всички майки да се чувстват като мен. Да влагат цялата си любов към децата. Защото децата след време ни се отблагодаряват. Искам тази година Митко и Асен да постигнат успехи. Да са живи и здрави, а Митко да вдигне още една купа. Нека всички българки уважат празника. Да пийнем по чаша вино, да се отпуснем. Да се почувстваме истински жени - ценени и обичани.