Испанско-американски изследователски екип откри останки от най-древния хоминид в Западна Европа, съобщиха световните информационни агенции.
Намерените долна челюст и зъби на обекта Атапуерка в източната част на Испания датират отпреди 1,1-1,2 милиона години.
Откриването на находката в пещерата Сима дел елефанте, близо до Бургос, показва, общо погледнато, сложната еволюция на човека и в частност еволюцията на жителите на Евразия в праисторически времена.
Според изследователите от испанско-американския екип находката свидетелства за първото заселаване на хора в Западна Европа.
Близо до челюстта и зъбите са открити каменни сечива и животински кости, които са допринесли за датирането на находката.
Еудалд Карбонел, директор на Каталонския институт за човешка палеоекология и социална еволюция, приписва намерените останки на Homo antecessor, т.е. на човека от Атапуерка, чиито фосили, датиращи отпреди 800 000 години, за пръв път бяха открити през 1994 г. в съседни пещери.
Новият вид хоминиди вероятно е свързан с идването на Иберийсксия полуостров на популация, която произхожда от Изтока и е съставена от наследници на хоминиди, участвали в първата демографска експанзия от Африка към Близкия изток и Кавказ.
Именно в Кавказ - на обекта Дманиси в Грузия, бяха открити останки от първите "неафрикански" хоминиди, живели преди 1,8 милиона години.
Анатомическите им особености имат нещо общо с тези на първите представители на вида Homo habilis, появили се в Източна Африка преди 2,4 милиона години, и на наследниците им Homo erectus, за които първите данни датират отпреди около 1,7 милиона години.
Тази теория обаче бе поставена под въпрос, след като неотдавнашно изследване показа, че за определен период двата вида са съжителствали в Кения.
Следователно те вероятно има общ прародител. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър". БТА
Намерените долна челюст и зъби на обекта Атапуерка в източната част на Испания датират отпреди 1,1-1,2 милиона години.
Откриването на находката в пещерата Сима дел елефанте, близо до Бургос, показва, общо погледнато, сложната еволюция на човека и в частност еволюцията на жителите на Евразия в праисторически времена.
Според изследователите от испанско-американския екип находката свидетелства за първото заселаване на хора в Западна Европа.
Близо до челюстта и зъбите са открити каменни сечива и животински кости, които са допринесли за датирането на находката.
Еудалд Карбонел, директор на Каталонския институт за човешка палеоекология и социална еволюция, приписва намерените останки на Homo antecessor, т.е. на човека от Атапуерка, чиито фосили, датиращи отпреди 800 000 години, за пръв път бяха открити през 1994 г. в съседни пещери.
Новият вид хоминиди вероятно е свързан с идването на Иберийсксия полуостров на популация, която произхожда от Изтока и е съставена от наследници на хоминиди, участвали в първата демографска експанзия от Африка към Близкия изток и Кавказ.
Именно в Кавказ - на обекта Дманиси в Грузия, бяха открити останки от първите "неафрикански" хоминиди, живели преди 1,8 милиона години.
Анатомическите им особености имат нещо общо с тези на първите представители на вида Homo habilis, появили се в Източна Африка преди 2,4 милиона години, и на наследниците им Homo erectus, за които първите данни датират отпреди около 1,7 милиона години.
Тази теория обаче бе поставена под въпрос, след като неотдавнашно изследване показа, че за определен период двата вида са съжителствали в Кения.
Следователно те вероятно има общ прародител. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър". БТА