С романа "Алексис Зорбас" (1946 г.) критският писател Никос Казандзакис поставя началото на поредица от седем произведения, които му донасят световна слава.Неговите най-значими романи "Христос отново разпнат", Братоизедници","Капитан Михалис", "Последното изкушение", "Изповед пред Ел Греко", "Беднякът Божи" са издадени в последното десетилетие от живота му 1946-1957 г.
Парадоксално е, че Казандзакис придобива популярност в Гърция, благодарение на преводите. Поради факта, че е използвал трудно разбираеми думи и необичаен правопис, в превод Казандзакис се чете много по-лесно, отколкото на гръцки.
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 в Ираклион, Крит, днешна Гърция, тогава в Османската империя. Признат е за един от най-талантливите гръцки писатели. Автор на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия" на Данте и „Фауст" на Гьоте. През 1957 Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един едниствен глас и тя е присъдена на Албер Камю.Юрист и философ по образование той прекарва голяма част от живота си в чужбина, в Гърция заема важни обществени постове, работи и за ЮНЕСКО.
Световна известност му носи филмирането на романа му „Алексис Зорбас" под името „Зорба Гъркът" през 1964,режисьор Михалис Какоянис и Антъни Куин в главната роля. Екранизацията на други две творби също се радва на небивал успех - "Този, който трябва да умре" (по романа "Христос отново разпнат") на Жул Дасен (1957) и "Последното изкушение" на Мартин Скорсезе (1988).
Проблемите, които писателят засяга са свързани с чувството на обреченост и провал и какви усилия са необходими на човек, за да преживее живота си.Казандзакис отъждествява Човека с търсеща личност, презряла съблазните, решена да изкачи непристъпни върхове.
Любопитен факт от биографията на автора е включването на книгата му "Последното изкушение" в Индекса на забранените от Ватикана книги. Началото на този списък е поставено през 1556 г. и е отменен през 1966 г.Заради забраната на романа му гръцката православна църква отказва християнско погребение на Казандзакис.Той умира от левкемия на 26 октомври 1957 във Фрайбург, Германия.Погребан е в Ираклион, а на гроба му е поставена епитафията : „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен".
Д.А.
Парадоксално е, че Казандзакис придобива популярност в Гърция, благодарение на преводите. Поради факта, че е използвал трудно разбираеми думи и необичаен правопис, в превод Казандзакис се чете много по-лесно, отколкото на гръцки.
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 в Ираклион, Крит, днешна Гърция, тогава в Османската империя. Признат е за един от най-талантливите гръцки писатели. Автор на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия" на Данте и „Фауст" на Гьоте. През 1957 Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един едниствен глас и тя е присъдена на Албер Камю.Юрист и философ по образование той прекарва голяма част от живота си в чужбина, в Гърция заема важни обществени постове, работи и за ЮНЕСКО.
Световна известност му носи филмирането на романа му „Алексис Зорбас" под името „Зорба Гъркът" през 1964,режисьор Михалис Какоянис и Антъни Куин в главната роля. Екранизацията на други две творби също се радва на небивал успех - "Този, който трябва да умре" (по романа "Христос отново разпнат") на Жул Дасен (1957) и "Последното изкушение" на Мартин Скорсезе (1988).
Проблемите, които писателят засяга са свързани с чувството на обреченост и провал и какви усилия са необходими на човек, за да преживее живота си.Казандзакис отъждествява Човека с търсеща личност, презряла съблазните, решена да изкачи непристъпни върхове.
Любопитен факт от биографията на автора е включването на книгата му "Последното изкушение" в Индекса на забранените от Ватикана книги. Началото на този списък е поставено през 1556 г. и е отменен през 1966 г.Заради забраната на романа му гръцката православна църква отказва християнско погребение на Казандзакис.Той умира от левкемия на 26 октомври 1957 във Фрайбург, Германия.Погребан е в Ираклион, а на гроба му е поставена епитафията : „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен".
Д.А.
Източник: Haskovo.NET
