Има една приказка, че е добре, когато човек казва "хоп", след това и да скочи. А още по-добре би било, ако и целта на цялото упражнение е ясна предварително.

За момента премиерът Сергей Станишев е казал само "хоп", което от неговата уста прозвуча като намерение да се извършат дълбоки структурни и персонални промени в правителството.

Оттук нататък обаче започна голямото гадене за това колко далеч може да отскочи лидерът на БСП.

Дали ще успее да се отлепи от тяснопартийните, вътрешнокоалиционните и други зависимости (нещо като план А), или отново ще гледаме сценката на раздяла с министри, съпътствана с хвалебствия, благодарности и ордени.

Ако съдим по включването на вече бившия вътрешен министър Румен Петков в екипа на договарящите промените, вероятността да се отиде на план Б е голяма.

А истината е, че макар и само година преди края на мандата на властта държавата има спешна нужда от реформи.

Скандалите с парите от пътния фонд, спряното европейско финансиране, кризата в МВР, обвързването на политици със спонсори и заработването на управляващи в полза на сивия сектор, както и спорадично появяващият се държавен рекет над чуждестранни инвеститори са тревожни факти, които сами задават вектора на промените, ако използваме речника на лидерите в тройната коалиция.

Вместо борба с корупцията обаче премиерът анонсира засилване на социалния сектор, който щял да минава през всички министерства (но не и през оставката на Масларова).

Да не забравяме и препоръката на президента Първанов, който, след като обяви Петков за човек доказал, че може да прави реформа, "общополитически" посъветва да "не се прекалява с промените".

А също и ако можело да се вкарат повече експерти в кабинета (да разбираме от неговата банка кадри, която, както се знае, е богата), за да се видели потенциал и авторитет.

Някои "експерти" не чакаха много-много и сами се обадиха - като Николай Свинаров от Българска нова демокрация (БНД), който бързо свали маската на опозиционер и предложи услуги да подпре мнозинството.