Представете си свят, в който улиците са обградени от видеокамери, които алармират властите за всяко подозрително движение. Свят, където полицаите могат да четат мислите на потенциалните престъпници и да ги арестуват, преди още да са извършили нещо лошо. Свят, в който арестантите не ги разпитват, защото мозъците им ги предават веднага.
Това звучи като сценария на филма на Спилбърг "Специален доклад", но всъщност описва една много ближа до нас реалност. Дали тя е по-безопасна от нашата обаче, или по-страшна?
Въпросът е актуален, тъй като американското и други правителства инвестират милиони долари в нови технологии за декодиране на мозъчната активност, съобщава в. "Вашингтон пост". С напредъка на невротехнологиите този въображаем свят вече не е научна фантастика и хората трябва да се замислят не само за личната си сигурност, но и за гражданските си права и свободи.
Един от последните примери за напредъка на Големия брат е системата за видеонаблюдение "Персептрак" на "Церниум корпорейшън", инсталирана в университета "Джон Хопкинс". Тя бе разработена в рамките на проект за създаване на интелигентни системи за видеоанализ, финансиран от Агенцията за висши проучвания в областта на отбраната - централната агенция на щатското министерство на отбраната. За разлика от простите системи за наблюдение, "Персептрак" комбинира камерите с интелигентна компютърна система. Той използва алгоритми, за да анализира видеопотока и да засича подозрителни действия, като присъствието на хора в отцепени райони, събирането на големи групи или пакети, оставени без надзор. Инсталирането на системата е довело до 25% намаляване на престъпността в университета.
Това обаче е само началото. Скоро полицията ще може да наблюдава подозрителната мозъчна активност от разстояние. Новите достижения на невротехнологиите скоро ще позволят на контролните органи да засекат кога човек е особено нервен, знае нещо, което го кара да се чувства виновен, и даже, в по-далечното бъдеще, кога си мисли "Остава час до експлозията на бомбата". Днес науката за декодиране на мозъчната активност е още в детството си. Различни правителствени агенции обаче влагат огромни средства в отрасъла, въпреки разликите в мненията на учените за точността и сигурността на технологиите.
Въпреки това част от тях вече са реалност. През 2002 г. Центърът за секретна електронна информация обяви, че НАСА разработва устройства за мозъчен мониторинг за летищата и смята да въведе външни сензори в скенерите за пътници, за да събира електрическите сигнали от мозъците им. Съобщението предизвика буря от негодувание и скептицизъм в научните среди, тъй като специалистите смятаха, че за постигането на това е необходима машина за електроенцефалограма, закачена направо за скалпа.
Същата година обаче учените от университета в Съсекс адаптираха технологията за засичане на сърдечния ритъм от разстояние до 1 м за мониторинг на мозъчните сигнали. Макар и още да съществуват ограничения в технологията, е ясно, че разрешаването им е само въпрос на време.
В момента се разработва детектор за мозъчна активност, който използва светлинни лъчи, преминаващи през черепа, които измерват промените в нивата на кислорода в мозъка и така анализират кои от регионите му са най-активни. За момента технологията се състои от лента за глава със сензори, контролна кутия за събиране на данните и компютър за анализа им. С помощта на правителствените пари обаче всичко това става все по-компактно и лесно преносимо и скоро вратата към дистанционното разчитане на мисли ще бъде отворена.
Засега няма място за паника. Властите още не могат да четат мислите ни. За момента тези технологии само измерват промените в мозъка, но не могат със сигурност да засекат конкретни мисли и намерения. Учените обаче работят върху връзката между тези сигнали и различни умствени състояния като възприятие и намерения. Въпросът е: колко време ни остава, преди да заживеем в света, предречен от Оруел в романа "1984"?
От в. "Класа"
Това звучи като сценария на филма на Спилбърг "Специален доклад", но всъщност описва една много ближа до нас реалност. Дали тя е по-безопасна от нашата обаче, или по-страшна?
Въпросът е актуален, тъй като американското и други правителства инвестират милиони долари в нови технологии за декодиране на мозъчната активност, съобщава в. "Вашингтон пост". С напредъка на невротехнологиите този въображаем свят вече не е научна фантастика и хората трябва да се замислят не само за личната си сигурност, но и за гражданските си права и свободи.
Един от последните примери за напредъка на Големия брат е системата за видеонаблюдение "Персептрак" на "Церниум корпорейшън", инсталирана в университета "Джон Хопкинс". Тя бе разработена в рамките на проект за създаване на интелигентни системи за видеоанализ, финансиран от Агенцията за висши проучвания в областта на отбраната - централната агенция на щатското министерство на отбраната. За разлика от простите системи за наблюдение, "Персептрак" комбинира камерите с интелигентна компютърна система. Той използва алгоритми, за да анализира видеопотока и да засича подозрителни действия, като присъствието на хора в отцепени райони, събирането на големи групи или пакети, оставени без надзор. Инсталирането на системата е довело до 25% намаляване на престъпността в университета.
Това обаче е само началото. Скоро полицията ще може да наблюдава подозрителната мозъчна активност от разстояние. Новите достижения на невротехнологиите скоро ще позволят на контролните органи да засекат кога човек е особено нервен, знае нещо, което го кара да се чувства виновен, и даже, в по-далечното бъдеще, кога си мисли "Остава час до експлозията на бомбата". Днес науката за декодиране на мозъчната активност е още в детството си. Различни правителствени агенции обаче влагат огромни средства в отрасъла, въпреки разликите в мненията на учените за точността и сигурността на технологиите.
Въпреки това част от тях вече са реалност. През 2002 г. Центърът за секретна електронна информация обяви, че НАСА разработва устройства за мозъчен мониторинг за летищата и смята да въведе външни сензори в скенерите за пътници, за да събира електрическите сигнали от мозъците им. Съобщението предизвика буря от негодувание и скептицизъм в научните среди, тъй като специалистите смятаха, че за постигането на това е необходима машина за електроенцефалограма, закачена направо за скалпа.
Същата година обаче учените от университета в Съсекс адаптираха технологията за засичане на сърдечния ритъм от разстояние до 1 м за мониторинг на мозъчните сигнали. Макар и още да съществуват ограничения в технологията, е ясно, че разрешаването им е само въпрос на време.
В момента се разработва детектор за мозъчна активност, който използва светлинни лъчи, преминаващи през черепа, които измерват промените в нивата на кислорода в мозъка и така анализират кои от регионите му са най-активни. За момента технологията се състои от лента за глава със сензори, контролна кутия за събиране на данните и компютър за анализа им. С помощта на правителствените пари обаче всичко това става все по-компактно и лесно преносимо и скоро вратата към дистанционното разчитане на мисли ще бъде отворена.
Засега няма място за паника. Властите още не могат да четат мислите ни. За момента тези технологии само измерват промените в мозъка, но не могат със сигурност да засекат конкретни мисли и намерения. Учените обаче работят върху връзката между тези сигнали и различни умствени състояния като възприятие и намерения. Въпросът е: колко време ни остава, преди да заживеем в света, предречен от Оруел в романа "1984"?
От в. "Класа"
Източник: hicomm.bg