Когато през 2006 г. правителството на Сергей Станишев изтъргува намаляване на данъчно-осигурителната тежест срещу изискване бизнесът всяка година да договаря на национално ниво увеличение на заплатите със синдикалните организации, премиерът беше доволен. И не си даде сметка, че се бърка в пазарните механизми и носи повече вреди, отколкото ползи. Заплатата, която хората ще получават през следващата година, не зависи от никакви тристранни срещи между "социални партньори", а от това за каква сума са си стиснали ръцете с шефа, каква е ситуацията на пазара на труда, колко са квалифицирани и естествено възможностите на фирмата, в която работят.

Въвеждайки практиката за централизирано договаряне на препоръчителен индекс за увеличаване на заплатите в частния сектор, кабинетът даде средство за натиск на профсъюзите, които сега настояват за значителен ръст на заплатите. И не само това. Покрай преговорите с работодателите синдикатите вече прокараха искане за 20% ръст на заплатите в бюджетната сфера. Искане, което не е подплатено с подобряване дейността на публичния сектор или желание за реформи. Ако то бъде изпълнено, това означава стотици милиони левове повече в търговския оборот, оттам - повишаване на цените и нарастване потреблението на вносни стоки (увеличава на външнотърговския и дефицита по текущата сметка).

Както стана през миналата година, когато средният ръст на доходите от 22% също допринесе за инфлацията през 2007 г. Сега средата е коренно различна от миналогодишната и носи много повече рискове за икономиката от преди. Най-малкото заради световните финансови трусове, които започват да се отразяват и тук със срива на борсата и оскъпяването на кредита. Ако то се впише в намеренията за "ляв завой" на кабинета, трябва да е ясно, че това е най-бързият път към криза - инфлация, забавяне на растежа, финансова дестабилизация и връщане с години назад. В Европейския съюз вече има такъв негативен пример. Преди да завие наляво, може би е добра идея Станишев да отскочи до Будапеща.