Забързана и много делова, Мая Бежанска влетява в студиото с голям Пинокио в ръка. Разполага с малко време, колкото е обедната пауза на репетициите в Кукления театър.
А куклата е с нея защото е много красива и заслужава да е част от нашия портрет. Но и защото Мая май не може нито миг без тях, нейните смешно-сериозни герои, любими не само на децата.
Сега е Дулсинея в най-новата постановка "ДонКихотене": "за първи път куклата ме води, тя е огромна, мека, аз влизам в нея и ако нещо се отклоня, ми се кара", разказва разпалено Бежанска. И не спира да играе с ръцете.
Актрисата с характерния глас /нали помните "О-о-обичам те, мила..."/ успя да изненада публиката и с друго свое превъплъщение. Пак резултат от работа с ръцете, но в друга, вече "собствена" постановка.
През зимата серия нейни лампи, изработени с хартия, тел, камък и много въображение, предизвикаха фурор.
"Винаги съм правила нещо, предимно кукли, но реших да опитам и лампи, насърчи ме Ина Попова с нейната страст по ангелите. Не се страхувам да експериментирам, защото и в театъра е така - важна е свободата на артиста да изразява себе си по своя си начин.
Вдъхновена от Сервантес в момента, Мая се пали на тема свободата и енергията, която човекът на изкуството носи със себе си и която често не успява да излее само на сцената.
Нормално е да търси и други поприща, други изразни средства. Ето тя най-добре си почива като слезе в малкото мазе и се съсредоточи над новото си произведение.
Паве с криле - за Мая лично това е символ на героинята й Дулсинея, правила е лампата още в началото на репетициите. Героинята, една дебела жена, лишена от любов и красота, която се е вкопала в пространството и не иска да се помръдне.
Също като това тежко паве. Обаче ако му поникнат криле? Може би свободата ще се откъсне и полети лека, като тези пера...
А куклата е с нея защото е много красива и заслужава да е част от нашия портрет. Но и защото Мая май не може нито миг без тях, нейните смешно-сериозни герои, любими не само на децата.
Сега е Дулсинея в най-новата постановка "ДонКихотене": "за първи път куклата ме води, тя е огромна, мека, аз влизам в нея и ако нещо се отклоня, ми се кара", разказва разпалено Бежанска. И не спира да играе с ръцете.
Актрисата с характерния глас /нали помните "О-о-обичам те, мила..."/ успя да изненада публиката и с друго свое превъплъщение. Пак резултат от работа с ръцете, но в друга, вече "собствена" постановка.
През зимата серия нейни лампи, изработени с хартия, тел, камък и много въображение, предизвикаха фурор.
"Винаги съм правила нещо, предимно кукли, но реших да опитам и лампи, насърчи ме Ина Попова с нейната страст по ангелите. Не се страхувам да експериментирам, защото и в театъра е така - важна е свободата на артиста да изразява себе си по своя си начин.
Вдъхновена от Сервантес в момента, Мая се пали на тема свободата и енергията, която човекът на изкуството носи със себе си и която често не успява да излее само на сцената.
Нормално е да търси и други поприща, други изразни средства. Ето тя най-добре си почива като слезе в малкото мазе и се съсредоточи над новото си произведение.
Паве с криле - за Мая лично това е символ на героинята й Дулсинея, правила е лампата още в началото на репетициите. Героинята, една дебела жена, лишена от любов и красота, която се е вкопала в пространството и не иска да се помръдне.
Също като това тежко паве. Обаче ако му поникнат криле? Може би свободата ще се откъсне и полети лека, като тези пера...