Плешивостта, бръчките и сенките под очите влудявали древните римляни, за които грижите за красотата били нещо като фикс идея.

Жителите на Древен Рим полагали изключителни грижи за личната си чистота и хигиена. Римляните се къпели всеки ден - не сутрин вкъщи, както се прави днес, а следобед на общите бани.

Kакто разказва италианското списание Airone, в продължение на векове римляните почти не се бръснели, оставяйки да растат свободно брадите, мустаците и косите си. Едва в резултат на древногръцкото влияние през II век пр.н.е. бръсненето започнало да се превръща в навик.

По-бедните римляни придобили навика да ходят редовно на бръснар (tonstrinae), докато по-заможните разполагали с роб -домашен бръснар.

Бръсненето обаче било истинско изпитание, а в някои случаи - дори мъчение. Бръсначите (novaculae) били изработени обикновено от бронз или желязо и наподобявали по форма извити като полумесеци ножове.

Остриетата им били само подобия на остриета. Много често за да ги изострят, римляните използвали студена вода.

В древната Римска империя имало дори съдебни норми, които предвиждали обезщетяване на пострадалите от бръснарски услуги мъже.

Древните римляни обикновено не ползвали никакви шапки или други покрития за главите си, така че носели косите си според съответните модни тенденции.

През републиканската епоха била модерна семпло подстриганата коса - нещо подобно на паница без никакви бакенбарди.

През имперския период пък дошли на мода дългите коси. Те били накъдряни над челото и на тила отзад - за тази цел било използвано нажежено желязо, предшественик на днешните маши за коса.

Плешивостта обаче била истински проблем за древните римляни, които не понасяли да имат оголено теме или олесяло чело. Затова и много от тях се опитвали да ги прикриват, сресвайки напред дълги кичури. Подобно на днес и тогава този опит за маскиране на оплешивялата зона бил източник за подигравки.

Мнозина предпочитали да обръснат напълно главите си, следвайки съвета на поета Марциале: „Обръсни си тези 4 косъма, няма нищо по-зле от плешивец с коса отстрани".

Част от плешивите римляни обаче прилагали и други методи - боядисвали с черни бои оплешивелите зони на главите си, опитвайки се - поне отдалече - да им придадат вид на нормално окосмени.

Подобно на днес и жените в Древен Рим си умирали да бъдат блондинки, въпреки че по натура били тъмнокоси. За да придадат руси или червеникави отблясъци на косите си, римлянките използвали специални смеси.

Не липсвали обаче и жените, любителки на гарвановочерните коси. Те приготвяли боите си от овча мас и антимон.

Проститутките пък обикновено боядисвали косите си в небесно синьо или в оранжево, опитвайки се по този начин да привличат по-лесно клиентите си. Много често косите им окапвали от многобройните боядисвания, но тогава идвали на помощ перуките. Имало всякакъв вид и за всеки джоб.