Българската народна банка е отхвърлила твърдението в статия на вестник Стандарт днес, в която подуправителят Димитър Костов е коментирал реалната стойност на лева спрямо еврото. Както и сайтът Money.bg писа по-рано днес, г-н Костов е споделил, че според него реалната стойност на едно евро е 1.10 лв. при официален курс от 1.95583 лева.
Новината от първа страница на вестника бе шокираща за всички, предвид политиката на централната банка да не коментира въпроса за това дали левът е подценен или надценен. Ройтерс дори цитира правителствен експерт, който е нарекъл цялата история „гаф".
Първоначално отделът за връзки с обществеността на БНБ потвърди изказването на Димитър Костов, но няколко часа по-късно го отрече. Според PR-ите на банката, подуправителят Костов наистина е коментирал пред в. Стандарт, че валутните резерви на банката са двойно по-големи от тези циркулиращи на пазара, но не е коментирал реалната стойност на лева.
„Останалото са интерпретации на в. Стандарт", коментирали са говорителите на банката, цитирани от Ройтерс. Вестникът пък обеща да публикува утре пълното интервю с г-н Димитър Костов.
Припомняме, че България прие валутния борд на 10 юни 1997 г., при курс от 1000 лв. за една германска марка. През 1999 г., курсът бе автоматично прехвърлен при ниво от 1.95583 лв. за едно евро. Според условията, които се задължаваме да спазваме към валутния съвет, общият обем на левовете в обращение не трябва да превишава валутните резерви на централната банка.
Анализаторите коментираха, че сериозният дефицит по текущата сметка на България и увеличаващите се дългове на частните компании, са направили икономиката на страната особено уязвима от кризата на световните финансови пазари. Европейски икономисти заявиха преди няколко седмици, че БНБ може да преразгледа курса на лева спрямо еврото и да го промени, за да не се допусне икономически срив.
Силното вътрешно търсене и по-високата цена на храните в световен мащаб доведе до ръст на инфлацията от 14.2% на годишна база през март. Дефицитът по текущата сметка достигна 21.5% от БВП през миналата година, което нареди страната на едно от първите места в Европа по този показател. За да може България да приеме еврото за своя национална валута, първо трябва да се справи с инфлацията и да докаже, че може да поддържа поне две години плаващ валутен курс на лева.
Тодор Русанов
Новината от първа страница на вестника бе шокираща за всички, предвид политиката на централната банка да не коментира въпроса за това дали левът е подценен или надценен. Ройтерс дори цитира правителствен експерт, който е нарекъл цялата история „гаф".
Първоначално отделът за връзки с обществеността на БНБ потвърди изказването на Димитър Костов, но няколко часа по-късно го отрече. Според PR-ите на банката, подуправителят Костов наистина е коментирал пред в. Стандарт, че валутните резерви на банката са двойно по-големи от тези циркулиращи на пазара, но не е коментирал реалната стойност на лева.
„Останалото са интерпретации на в. Стандарт", коментирали са говорителите на банката, цитирани от Ройтерс. Вестникът пък обеща да публикува утре пълното интервю с г-н Димитър Костов.
Припомняме, че България прие валутния борд на 10 юни 1997 г., при курс от 1000 лв. за една германска марка. През 1999 г., курсът бе автоматично прехвърлен при ниво от 1.95583 лв. за едно евро. Според условията, които се задължаваме да спазваме към валутния съвет, общият обем на левовете в обращение не трябва да превишава валутните резерви на централната банка.
Анализаторите коментираха, че сериозният дефицит по текущата сметка на България и увеличаващите се дългове на частните компании, са направили икономиката на страната особено уязвима от кризата на световните финансови пазари. Европейски икономисти заявиха преди няколко седмици, че БНБ може да преразгледа курса на лева спрямо еврото и да го промени, за да не се допусне икономически срив.
Силното вътрешно търсене и по-високата цена на храните в световен мащаб доведе до ръст на инфлацията от 14.2% на годишна база през март. Дефицитът по текущата сметка достигна 21.5% от БВП през миналата година, което нареди страната на едно от първите места в Европа по този показател. За да може България да приеме еврото за своя национална валута, първо трябва да се справи с инфлацията и да докаже, че може да поддържа поне две години плаващ валутен курс на лева.
Тодор Русанов
Източник: money.bg