Михаил Горбачов и Маргарет Тачър са призовани в Районния съд на Варшава. Бившият президент на СССР и бившият премиер на Великобритания ще дадат показания по делото срещу ексдържавния глава на комунистическа Полша Войчех Ярузелски.
Обвиненията срещу него са повдигнати във връзка със събитията през 1981 година, когато в Полша заради гражданските протести е въведено военно положение. Тогава по улиците на градовете бяха изведени войски, за да потушат бунта на привържениците на профсъюза „Солидарност" срещу властта. В резултат десетки поляци загинаха, а около 100 000 бяха арестувани.
По това дело в залата на съда ще се появят още познати на целия свят лица. След Горбачов и Тачър, съдиите ще снемат показанията и на бившия канцлер на Германия Хелмут Кол и на популярния американски политолог Збигнев Бжежински, който по време на събитията в Полша е съветник на президента на САЩ Джими Картър.
84-годишният експрезидент може да получи до 10 години затвор, ако бъде признат за виновен. Срещу генерал Войчех Ярузелски бяха повдигнати обвинения в извършването на престъпления по време на ръководството на комунистическия режим в страната.
Подобни обвинения са повдигнати срещу тогавашния министър на вътрешните работи, ген. Чеслав Кишчак, екссекретарят на Обединената Работническа партия на Полша Станислав Каниа и срещу още 6 бивши ръководни представители на комунистическия режим. Делото се гледа във Варшавския районен съд.
През 1968 г. Ярузелски става министър на отбраната и взема активно участие в нахлуването на войските на СССР и още 3 държави от Варшавския договор (Източна Германия, Унгария и България) в Чехословакия, за смазването на т. нар. "Пражка пролет", продължила от 5 януари до 21 август с. г. През октомври 1981 г., в разгара на революцията на профсъюза "Солидарност", Войчех Ярузелски става лидер на управляващата партия и премиер на страната, а скоро след това въвежда военното положение. В периода 1985-1989 г. председателства Държавния съвет на Полша, а от 19 юли 1989 до 22 декември 1990 г. закратко е и президент на страната, преди да бъде наследен от Лех Валенса.
Ярузелски е обвинен в ръководството на "престъпна организация с въоръжен характер, създадена с цел извършването на престъпления". С тези думи разследващите органи на Института за национална памет на Полша - IPN, изготвили обвиненията срещу Ярузелски и сподвижниците му, определят Военния съвет на националното спасение, на който Държавния съвет предава властта след въвеждането на военното положение в нощта на 12 срещу 13 декември 1981 г.
То остава в сила до 22 юли 1983 г., като за този период са интернирани над 3000 души, в полските градове патрулират войска и танкове, въведена е официална цензура върху кореспонденцията и телефонните разговори, ограничена е драстично дейността на радиото и телевизията и са спрени всички вестници, освен двата партийни официоза и 16 регионални партийни издания.
Според полската парламентарна комисия, разследвала в периода 1989-1991 г. този епизод от дейността на комунистическия режим, по време на т. нар. Stan Wojenny, в страната са убити над 90 врагове на официалната власт.
Първоначално IPN е създаден като организация за опазването на архивните документи, но с идването на власт на братята Качински, той се превръща в "институт за наказателно преследване", от чийто доклади се възползва прокуратурата за повдигането на обвинения срещу представителите на комунистическата власт. Документите, послужили за основа на обвинителния акт срещу Ярузелски и обкръжението му, са внесени във Варшавския районен съд от следствения отдел на IPN в Катовице.
Обвиненията срещу него са повдигнати във връзка със събитията през 1981 година, когато в Полша заради гражданските протести е въведено военно положение. Тогава по улиците на градовете бяха изведени войски, за да потушат бунта на привържениците на профсъюза „Солидарност" срещу властта. В резултат десетки поляци загинаха, а около 100 000 бяха арестувани.
По това дело в залата на съда ще се появят още познати на целия свят лица. След Горбачов и Тачър, съдиите ще снемат показанията и на бившия канцлер на Германия Хелмут Кол и на популярния американски политолог Збигнев Бжежински, който по време на събитията в Полша е съветник на президента на САЩ Джими Картър.
84-годишният експрезидент може да получи до 10 години затвор, ако бъде признат за виновен. Срещу генерал Войчех Ярузелски бяха повдигнати обвинения в извършването на престъпления по време на ръководството на комунистическия режим в страната.
Подобни обвинения са повдигнати срещу тогавашния министър на вътрешните работи, ген. Чеслав Кишчак, екссекретарят на Обединената Работническа партия на Полша Станислав Каниа и срещу още 6 бивши ръководни представители на комунистическия режим. Делото се гледа във Варшавския районен съд.
През 1968 г. Ярузелски става министър на отбраната и взема активно участие в нахлуването на войските на СССР и още 3 държави от Варшавския договор (Източна Германия, Унгария и България) в Чехословакия, за смазването на т. нар. "Пражка пролет", продължила от 5 януари до 21 август с. г. През октомври 1981 г., в разгара на революцията на профсъюза "Солидарност", Войчех Ярузелски става лидер на управляващата партия и премиер на страната, а скоро след това въвежда военното положение. В периода 1985-1989 г. председателства Държавния съвет на Полша, а от 19 юли 1989 до 22 декември 1990 г. закратко е и президент на страната, преди да бъде наследен от Лех Валенса.
Ярузелски е обвинен в ръководството на "престъпна организация с въоръжен характер, създадена с цел извършването на престъпления". С тези думи разследващите органи на Института за национална памет на Полша - IPN, изготвили обвиненията срещу Ярузелски и сподвижниците му, определят Военния съвет на националното спасение, на който Държавния съвет предава властта след въвеждането на военното положение в нощта на 12 срещу 13 декември 1981 г.
То остава в сила до 22 юли 1983 г., като за този период са интернирани над 3000 души, в полските градове патрулират войска и танкове, въведена е официална цензура върху кореспонденцията и телефонните разговори, ограничена е драстично дейността на радиото и телевизията и са спрени всички вестници, освен двата партийни официоза и 16 регионални партийни издания.
Според полската парламентарна комисия, разследвала в периода 1989-1991 г. този епизод от дейността на комунистическия режим, по време на т. нар. Stan Wojenny, в страната са убити над 90 врагове на официалната власт.
Първоначално IPN е създаден като организация за опазването на архивните документи, но с идването на власт на братята Качински, той се превръща в "институт за наказателно преследване", от чийто доклади се възползва прокуратурата за повдигането на обвинения срещу представителите на комунистическата власт. Документите, послужили за основа на обвинителния акт срещу Ярузелски и обкръжението му, са внесени във Варшавския районен съд от следствения отдел на IPN в Катовице.
Източник: bgvesti.com