Днес се навършват 132 години от гибелта на великия български революционер Христо Ботев, загинал на 2 юни 1876 г.
Ботев остава в историята като непоклатим символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с уникален поетически и журналистически талант.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където учител му е баща му, по-късно се завръща в Калофер.
През 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер и започва да проповядва идеята за бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
Така започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г., съвместно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставя капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой на революционера - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Той загива на една млада възраст, но думите му - "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...", остават вечни.
Ботев остава в историята като непоклатим символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с уникален поетически и журналистически талант.
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където учител му е баща му, по-късно се завръща в Калофер.
През 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер и започва да проповядва идеята за бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
Така започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г., съвместно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставя капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой на революционера - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
Той загива на една млада възраст, но думите му - "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...", остават вечни.
