Всички ние, в една или друга степен, изпитваме ревност. Ако тя е "в граници", би могла дори да е полезна, тъй като способства за развитие на общуването и по-доброто опознаване на партньорите.

Ако обаче ревността е маниакална, то тя носи само страдание - както на ревнивеца, така и на потърпевшия. Ако усетите, че ревността ви прехвърля разумните граници и не искате тя да стане причина за съсипване на връзката ви, е необходимо да вземете мерки.

Ревността може да бъде преодоляна, ако знаете как.
Ето някои препоръки:

1. Избягвайте деструктивните мисли. Или поне се опитайте да не ги прехвърляте в главата си часове и дни наред. Опитвайте да мислите за това, което ви внушава увереност във вас самите - например колко сте привлекателна или успяла.

2. Направете усилие и бъдете обективна и позитивна - правете разлика между реалните събития и сценариите, които съществуват само във вашето въображение. Анализирайте дали ревността ви е обоснована и има ли в действителност причина да обсъждате проблемите си с партньора.

3. Имайте доверие на партньора си. Подтиснете непреодолимото желание да го питате къде и с кого е бил през деня. Ако в някакъв момент почувствате този импулс, превключете вниманието си към себе си - какво може да ви донесе удоволствие? Обадете се на приятелка, изяжте един сладолед, излезте на разходка по магазините...

4. Започвайте разговор само, когато владеете себе си. Всички ревнивци знаят, че при изясняване на отношенията им е трудно да останат спокойни, но това наистина е необходимо условие.

5. Никога не си припомняйте случки от миналото, които са ви заставили да ревнувате, независимо дали сте ги изяснили или не. Говорете само за сегашните си опасения.

6. Ако чувствате, че не можете да се справите със ситуацията, поговорете с неутрален човек (не с майка ви или най-добрата ви приятелка), на когото можете да се доверите или най-добре с психолог. В действителност, разговорите помагат за разсейване на ревността, тъй като изказани на глас, ревнивите ви фантазии може да ви се сторят нелепи, когато ги чуете изречени.

7. Не винете никого за ревността си, а най-малко от всеки друг - себе си. Напомняйте си често, че можете да се владеете и че искрено желаете да преодолеете мъчителната ревност.

8. Знайте, че ревността се поражда от някакъв страх - страх от самота, страх да не бъдете отхвърлена, страх от загуба на любимия, страх да не станете за посмешище. Най-важната препоръка е да откриете първо вашия страх и като начало - да преодолеете него.