"...Участвах в хиляди безсмислени битки. Като повечето мои съвременници пропилях сили и време в бурни компании, досадни политически бръщолевения и безплодни спорове. Но винаги съм вярвал, че на хората, дори на вятърничавите като мен, е съдено да летят сред звездите. Гответе се за това време. Аз се готвех 80 години…"
Любен Дилов спокойно може да се нарече основател на българската научна фантастика. Какво се знае за него : че е роден на 25 декември 1927 в Червен бряг,че е завършил Софийския университет със специалност български език и литература,че има повече от тридесет и пет романа,преведени на всички европейски езици дори на японски и китайски в над 3-милионен тираж, че е създател на наградата за българска фантастика "Гравитон" през 1990 г. Това са кратките сведения, които срещам навсякъде из Интернет.
Но дали това е достатъчно да се опише животът на един писател, да се предадат емоциите, които неговите книги са предизвикали, поривът на идеи и мечти, пробуден от разказите и новелите му. Дали е достъчно само да кажем че е автор на : Незавършения роман на една студентка, Педагогическата машина,Пътят на Икар,Атомният човек,Звездните приключения на Нуми и Ники, До райската планета и назад, Жестокият експеримент,Парадоксът на огледалото, Тежеста на скафандъра.
Колко думи могат да се включат е една такава статия "in memoriam". Един актьор, не си спомням точно кой, беше казал, че е изиграл стотици роли, но в некролога му ще включат само две-три.
Казват, че великите писатели и поети понякога правят по-големи открития за света, отколкото учените.Дори само един читател да е полетял с мисълта на Дилов, дори само един да е разпуснал въображението си сред непознати светове, дори само един да си спомня след време за него - животът му не ще е бил напразен. А не мисля, че читателят е бил само един.
Залята на времето от руски фантастични романи, препълнена сега от американски фентъзи бестселъри, България трудно пробива път на своите автори на световния пазар. И колко на брой са нашите фантасти - един, двама...трима максимум. А единият вече си отиде. Но добре, че поне го имаше, че се роди тук и твори за нас.
Погребението на Любен Дилов ще се състои днес в столичния храм "Свети Георги".
Любен Дилов спокойно може да се нарече основател на българската научна фантастика. Какво се знае за него : че е роден на 25 декември 1927 в Червен бряг,че е завършил Софийския университет със специалност български език и литература,че има повече от тридесет и пет романа,преведени на всички европейски езици дори на японски и китайски в над 3-милионен тираж, че е създател на наградата за българска фантастика "Гравитон" през 1990 г. Това са кратките сведения, които срещам навсякъде из Интернет.
Но дали това е достатъчно да се опише животът на един писател, да се предадат емоциите, които неговите книги са предизвикали, поривът на идеи и мечти, пробуден от разказите и новелите му. Дали е достъчно само да кажем че е автор на : Незавършения роман на една студентка, Педагогическата машина,Пътят на Икар,Атомният човек,Звездните приключения на Нуми и Ники, До райската планета и назад, Жестокият експеримент,Парадоксът на огледалото, Тежеста на скафандъра.
Колко думи могат да се включат е една такава статия "in memoriam". Един актьор, не си спомням точно кой, беше казал, че е изиграл стотици роли, но в некролога му ще включат само две-три.
Казват, че великите писатели и поети понякога правят по-големи открития за света, отколкото учените.Дори само един читател да е полетял с мисълта на Дилов, дори само един да е разпуснал въображението си сред непознати светове, дори само един да си спомня след време за него - животът му не ще е бил напразен. А не мисля, че читателят е бил само един.
Залята на времето от руски фантастични романи, препълнена сега от американски фентъзи бестселъри, България трудно пробива път на своите автори на световния пазар. И колко на брой са нашите фантасти - един, двама...трима максимум. А единият вече си отиде. Но добре, че поне го имаше, че се роди тук и твори за нас.
Погребението на Любен Дилов ще се състои днес в столичния храм "Свети Георги".
Източник: Haskovo.NET
