Днес е Еньовден. Народният празник се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима.
Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина -ще боледува. Който посрещне изгрева на този ден, считали за щастливец.
Според народното поверие в еньовското утро потича "жива" вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име".
В празничния венец непременно трябва да е вплетено Еньовче - царят на билките с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки са невен, вратига, комунига, жълти бял равнец и вечно зелените бръшлян, чемшир, и здравец. А набраните Еньовски тръни се слагали на вратите на домовете, защото пазели от зли духове.
В миналото старите българи пеели на този ден песни за змейове, а някъде прескачали и огньове. Преди да поеме дългия си земен път, слънцето спира да си почине, и окъпано в "живата вода", изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). А който се окъпе в еньовската роса, си изгражда преграда срещу болестите през цялата година.
На този ден от лековитите треви се свива венец около черничева, крушева или ябълкова пръчка. Трябва да е кръгъл "като слънцето", билките да са завързани с червен конец и всеки да се провре през него - за здраве.
Най-колоритният обичай на празника е бил "Еньова буля". Избирали малко момиче, което да е земната невеста на свети Еньо /Йоан Кръстител/. То вадело пръстените и китките на момите от котле с вода и наричало пожелания и предсказания коя за кого ще се омъжи. Вярвало се, че всичко, което "булята" каже на този ден, ще се сбъдне.
Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер или Драгийка (Североизточна България). На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоан, Янко, Яни, Яна, Янка.
Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима.
Християнизиран вариант на тази представа е митологемата за Св. Еньо, който "облича калшника (кожуха) и отива да донесе зима", "Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина -ще боледува. Който посрещне изгрева на този ден, считали за щастливец.
Според народното поверие в еньовското утро потича "жива" вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име".
В празничния венец непременно трябва да е вплетено Еньовче - царят на билките с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки са невен, вратига, комунига, жълти бял равнец и вечно зелените бръшлян, чемшир, и здравец. А набраните Еньовски тръни се слагали на вратите на домовете, защото пазели от зли духове.
В миналото старите българи пеели на този ден песни за змейове, а някъде прескачали и огньове. Преди да поеме дългия си земен път, слънцето спира да си почине, и окъпано в "живата вода", изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). А който се окъпе в еньовската роса, си изгражда преграда срещу болестите през цялата година.
На този ден от лековитите треви се свива венец около черничева, крушева или ябълкова пръчка. Трябва да е кръгъл "като слънцето", билките да са завързани с червен конец и всеки да се провре през него - за здраве.
Най-колоритният обичай на празника е бил "Еньова буля". Избирали малко момиче, което да е земната невеста на свети Еньо /Йоан Кръстител/. То вадело пръстените и китките на момите от котле с вода и наричало пожелания и предсказания коя за кого ще се омъжи. Вярвало се, че всичко, което "булята" каже на този ден, ще се сбъдне.
Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер или Драгийка (Североизточна България). На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоан, Янко, Яни, Яна, Янка.
