Международен екип учени публикуваха в журнала Nature Physics статия за създадената от тях нова, хибридна молекула, в която състоянието на кванта може да бъде контролирано – необходима стъпка за практическата реализация на квантовия компютър.
Същността на работата на днешния компютър не се е променяла много през годините – той все още използва поредица от единици и нули – битове, за съхраняване и управление на информацията. Бъдещия, засега теоретичен, квантов компютър ще използва квантови битове, така наречените qubits и ще е в състояние да обработва в пъти повече информация.
Освен това той ще може да се възползва и от странностите на квантовата механика - например два квантови компютъра теоретично биха могли да обменят информация моментално и независимо от разстоянието помежду им – дори между две слънчеви системи.
Досега предизвикателството, както и основната пречка в идеята за квантовия компютър е било именно създаването на квантовия бит, т.е. такъв полупроводник, който да може да контролира състоянието на кванта.
Откритието започва с холандски учени, които експериментират с нанотранзистори, демонстрирайки ефекта от неволните примеси (dopants). Те откриват доказателства във волт-амперните характеристики на транзистора, които сочат за осъществено пренасяне на електрони посредством единичен атом, но по време на експеримента не станало ясно кой точно примес причинява ефекта.
Следващата стъпка е на група учени от университета в Мелбърн, които конструирали теоретичен квантов чип от силикон, базиран на концепцията за използването на единичен примес.
Фуниеобразната (или вихрообразна) фигура в долния ляв ъгъл е арсеновият атом, а плоското изображение в центъра е карта на електрона, обвързан с множество атоми (всяка точка отговаря на една посока). Жълтите точки в горния ляв край на центъра представляват електрона в квантово състояние. (* Парадокса на Шрьодингер).
Нагледна демонстрация на симулацията на този ефект предоставя моделиращата програма NEMO 3-D, разработена и подръжана от проферсор Klimeck и негови колеги.
Същността на работата на днешния компютър не се е променяла много през годините – той все още използва поредица от единици и нули – битове, за съхраняване и управление на информацията. Бъдещия, засега теоретичен, квантов компютър ще използва квантови битове, така наречените qubits и ще е в състояние да обработва в пъти повече информация.
Освен това той ще може да се възползва и от странностите на квантовата механика - например два квантови компютъра теоретично биха могли да обменят информация моментално и независимо от разстоянието помежду им – дори между две слънчеви системи.
Досега предизвикателството, както и основната пречка в идеята за квантовия компютър е било именно създаването на квантовия бит, т.е. такъв полупроводник, който да може да контролира състоянието на кванта.
Откритието започва с холандски учени, които експериментират с нанотранзистори, демонстрирайки ефекта от неволните примеси (dopants). Те откриват доказателства във волт-амперните характеристики на транзистора, които сочат за осъществено пренасяне на електрони посредством единичен атом, но по време на експеримента не станало ясно кой точно примес причинява ефекта.
Следващата стъпка е на група учени от университета в Мелбърн, които конструирали теоретичен квантов чип от силикон, базиран на концепцията за използването на единичен примес.
Фуниеобразната (или вихрообразна) фигура в долния ляв ъгъл е арсеновият атом, а плоското изображение в центъра е карта на електрона, обвързан с множество атоми (всяка точка отговаря на една посока). Жълтите точки в горния ляв край на центъра представляват електрона в квантово състояние. (* Парадокса на Шрьодингер).
Нагледна демонстрация на симулацията на този ефект предоставя моделиращата програма NEMO 3-D, разработена и подръжана от проферсор Klimeck и негови колеги.
Източник: idg.bg
