Нали знаете как има едни дни, в които някак си не ви пука за "почти" нищо. Безгрижни сте и имате освобождаващото усещане, че можете да започнете от днес хиляди неща и да поставите ново начало на много занимания. За жените това са диети, аеробика, нова прическа, нова работа, нов мъж, вегетарианство даже :) ...Освобождаване от спомени ако щете. Аз когато се хвана в такова настроение се захващам с основно почистване. В това състояние много лесно и безболезнено се разделям с ненужните вещи които ми се виждат сантиментални или нагъчквам в шкафа с мисълта "Може и да ми потрябва.." Да бе през 2119година...

Но какво да правя когато това усещане ме обземе докато съм на работа?...След основно почистване на целия офис който за нещастие е само 30 квадрата и няма как да се занимая с него повече от час, изведнъж се загледах в скайп листата си...И открих, че там има твърде много имена...За които незнам как са и къде са...Изобщо нищо незнам. И като един подреден и организиран човек започнах да обединявам всички скайп абонати в групи: Приятели, Клиенти, Колеги...Интернет Приятели и накрая се заформи една група...която кръстих "Некви-никви"... Това бяха ония дето дори незнаех защо са там. С някои не бях говорила с месеци, други пък се включваха веднъж седмично с неясни цели, несвързани въпроси и мъгляви способности на общуване. Разбира се между тях имаше и такива, с които ми се искаше да разговарям по-често, да завържа истински приятелства, но някак си не бях успяла...

Натиснах дясното копче на мишката и "заповядах" на всички Некви Никви да изчезнат! И изчезнаха... И аз въздъхнах облекчено. Вероятно и някои от тях също са въздъхнали с облекчение :) Някои от тях също са искали да ме разкарат, но не са имали смелост...Други пък няма и да забележат липсата ми...Но аз бях доволна. Е сега съм си на чистичко! И душевно и материално. С задоволство плъзнах скролера по вече доста по-краткия списък и с радост установих, че там има само хубави хора :). В същия миг от непознат: hi, kak si?. И "Моля приемете ме във вашия списък". Аааа не! "Отказ!" цъкнах нервно и си помислих "Тези създатели на хаос никнат отвсякъде"...

От днес вече старателно се грижа за малкото си общество в моята листа. Редовно питам как са любимите хора...

И гледам да ги виждам и очи в очи...

И да чувам гласовете им...

Че това интернет приятество...

И то не ми се вижда много чиста работа :) Ани Капанова