Една безсънна нощ може да ви накара да си спомните неща, които никога не са се случвали. При това лъжливите спомени са по-убедителни от истинските. Изглежда чаша кафе помага да си върнем част от реалността. Примерно десет процента...

Психолозите още преди години са изчислили, че лъжливите спомени са присъщи за повече от една трета от жителите на Земята. С лъжлива памет се сблъскват постоянно служители в системата на правосъдието, лекари, журналисти.

Спoред учените, именно лъжливите спомени са отговорни за срещите с НЛО, за някои неразкрити скандални престъпления и за ред семейни скандали.

Учените смятат, че истинността на събитието зависи от това в коя чест на мозъка си сме го записали. Спомените се пазят в две части на мозъка - средната част на височния дял и кората на лобния дял. В първата са отделните факти и детайли, а във второата – "сюжетът" на спомена и и съпътващите го асоциации.

Хората се доверяват на информация, снабдена с много детайли. Но асоциациите, които се свързват с фактите, може да не отразяват реални събития.

Германски учени предположиха, че лъжливата памет се формира по време на сън, когато мозъкът предъвква и складира преживяванията от деня. Изследователите предполагат, че част от тези спомени е лъжлива. Досега не е изяснено, кога все пак се образуват лъжливите спомени – по време на самия сън или сутринта, когато човек бива помолен да си спомни нещо.

За да се ориентират в случващото се, сътрудниците от лабораторията на Яна Борн в Университета на Любек (Jan Borns lab at the University of Lübeck) предложили на доброволци да наизустят списъци думи. Всеки списък се отнасял за определена тема.

Например, "бял", "тъмен", "котка" и "нощ" се отнасяли към определение „черен". Но тази дума не била включена от учените в списъка за запомняне.

Половината участници в експеримента си спали цяла нощ, на останалите не било позволено да заспиват. На сутринта изследователите проверили спомените на едната и другата група. Показали им отново списъците с думи, като добавили няколко допълнителни понятия. Всички били помоленио да си спомнят всички думи, които включвал оргиналния списък.

Oказва се, че прекаралите безсънна нощ си „спомнят" много повече думи, отколкото е включвал вечерният им списък.

Според учените, участващите в експеримента са отстоявали избора си. Не само това, „излишните" думи те избирали по-уверено, отколкото тези, които били действително включени във вечерния списък. Изследователите все пак смятат, че прчка връзка между безсънната нощ и формирането на лъжливи спомени няма. По скоро недоспиването позволява на „лъжливата памет" да функционира. Това се потвърдило при следващия експеримент.

Когато позволили на групата, която бодърствала през нощта, да се наспи на следващата нощ, на сутринта след това те дали същото количество лъжливи спомени, както групата на наспалите се. Трудно е да се определи ефектът на умората при формирането на лъжливи спомени, казват изследователите. Но са убедени, че лъжливите спомени изплуват по време на спомняне.

Може ли сутрешната доза кафе да помогне да бъдат приведени в ред спомените?
След като запомняли думи и не спали цяла нощ, доброволците били разделени на две групи. На едната група дали доза кофеин, а на другата – плацебо. След час го проверили. Групата, която приела кофеиун имала 10% по-малко лъжливи спомени. Изследователите смятат, че това не е случайно. Кофеинът действа на предната част на кората на лобните части на мозъка, която отговаря за различаването на фактите от измислиците. И която най-вече отслабва при недоспиване.

Авторите на изследването смятат, че разбирането на процеса, при който формираме лъжлива памет, е много важно. Особено в случаите, когато е необходима точна информация – напр. даване на показания в съда. Учените са предпазливи в изводите си, все пак избирането на думи от списък и припомнянето на лъжливи събития са различни неща.

Резултатите от своето изследване научният екип представи на Federation of European Neuroscience Societies Forum, който се проведе в Женева.