Понякога имам чувството че изявявайки желанията си мъжа се превръща в дете което дърпа полата ми повтаряйки "Искам!Искам!Искам!.. И всеки момент е готово да съчетае всичко с кисела физиономия и сълзи... Всъщност аз обикновено дръпвам полата си и оставям наглото лапе да се изтърси по носле, за да разбере, че ако бе подходило по-любезно, може би щеше да има успех. Или няма да разбере, защото за съжаление има "други поли" които се поддават на това поведение... (иначе много обичам дечицата :) ) Всички имат изисквания и ги знаят по-добре от ЕГН-то си. Те искат и това е то! Да не дава Господ вие да не ги искате!...Оо!.. Ма вие сте толкова студена!... Откога сте така груба?... Ма направо е ненормално да решавате с кои колко интимна да бъдете! Да не говорим, че да не откликнете на желанията им е цяло престъпление!Ма вие жена ли сте изобщо? Не понасям начина по който мъжете ограничават общуването. Те искат или всичко, или нищо. Не могат да си кажат "Ей, ти си забавна, нищо че не мога да вляза в леглото ти, поне можем да прекараме добре заедно на кино." Отблъскващи са изразите от рода: "Какво толкова, това е само целувка." или "Какво толкова, това е само секс, много му мислиш." Ами като е толкова елементарно какво си се затръшкал като дете в сладкарница?... Безсилна съм пред такива претенции. Просто си тръгвам от бойното поле. И рядко ми е мъчно като видя как се пренасочва към "друга фуста" за която може би секса си е "просто секс" и... Всеки получава каквото иска. Аз също - получих свобода на действията. Като се замисля, и другия тип мъже ме нервира. Ония дето правят всичко както трябва."Ееее ти пък нямаш угодия!"- ще кажете. ;) Но признавам си. Дразня се дори и на тези които им е толкова ясно какво иска жената, че го вършат механично и някак ритуално. И така когато поднася роза за Свети Валентин, доближавайки се за целувка не долавяш нито пулсът, нито лудото притеснено сърце... Скука. Изобщо в преследването на една цел... Много неща са потъпкани, деформирани и избледнели. Не мисля, че всичките жени са много капризни. Просто се нуждаем от естественост, и малко внимание към детайлите. И не мислете, че ако надушим несигурност ще избягаме. И ние все пак рядко знаем какво вършим и какво искаме. :) Не сме идеални в подхода си. Ухажването наистина е изкуство, но е загуба на време, ако заприлича на театрална постановка. Понякога е нужно да ни се даде възможност да се вслушаме в инстинкта и сърцето си. Истински ценни са истинските усилия. А истински неустоими са добрите мъже. Покажете прекрасните си качества, а после изискайте да ги заслужим. И ако тук намерите нещо вярно - забравете го. Всичко това не важи за една истинска плажна свалка. ;)

Ани Капанова