Нерегламентираните плащания в здравеопазването (за които пациентите не са получили документ от лекаря) са 75 млн. лв. Сумата е приблизително равна на 3,6% от публичните средства за сектора и показва, че всеки български гражданин е дал средно по 11 лв. за здравни услуги, без да е получил разписка за тях. Тези данни обяви на кръгла маса за корупцията в здравеопазването директорът на институт "Отворено общество" Георги Стойчев.
Пациентите правят и редица други допълнителни плащания, за които има някаква регламентация, като избор на лекарски екип, например. Те обаче също могат да бъдат определени като неформални, обясни Стойчев. Ако се вземе предвид размерът на тези средства, парите, които излизат от джоба на потребителите на здравни услуги извън здравната вноска достигат 160 млн. лв. В тази сума не влиза зъболечението и лекарствата.
Въпреки че болните дават редовно пари под масата, 75% от анкетираните се обявяват против тази практика. Според тях основната причина за рушветите е свързана със страха, че лекарите ще откажат да ги лекуват.
Болните обаче не определят като основен проблем в здравеопазването корупцията. На челните места те нареждат високата цена на лекарствата, недофинансирането на сектора, цялостната организация на здравната система, липсата на оборудване и бюрокрацията. Пациентите смятат също, че увеличението на възнагражденията на лекарите е най-добрият начин за намаляване на случаите на нерегламентирани плащания. Те държат корумпираните доктори да бъдат отстранени от работа, за да има някаква справедливост. Освен това заявяват, че са необходими спешни реформи в сектора.
Резултатите от изследването бяха оспорени от депутата от НДСВ д-р Антония Първанова. По данни на Американската агенция за международно развитие допълнителните плащания в здравеопазването у нас достигат 1.5 млрд. лв., заяви тя. В тези пари обаче влизат всички суми, давани за здравни и стоматологични услуги, медикаменти и консумативи.
Проблемът не е в дребната корупция на лекарите, а в тази във висшите етажи на здравеопазването, заяви депутатът от БНД д-р Атанас Щерев. "Според СЗО у нас се харчат 8% от БВП за здравеопазване, но публичните средства са едва 4.3%. Останалите идват директно от пациентите", даде пример той. Освен това за 2007 г. за лекарства са похарчени 1.4 млрд. лв., като от държавата и здравната каса са дошли едва 37% от тях, а останалите също са за сметка на болните, допълни Щерев.
По думите му основното е, че хората са длъжни да доплащат, защото системата е недофинансирана. "Голямата корупция е когато забавиш търга за лекарства и хората, на които държавата е длъжна да им осигури хапчетата, отиват и си ги купуват от аптеката. Корупция е когато спираш позитивния списък /по който касата покрива лекарствата/ и в него не могат да влезат новите медикаменти на фирмите", заключи депутатът.
Пациентите правят и редица други допълнителни плащания, за които има някаква регламентация, като избор на лекарски екип, например. Те обаче също могат да бъдат определени като неформални, обясни Стойчев. Ако се вземе предвид размерът на тези средства, парите, които излизат от джоба на потребителите на здравни услуги извън здравната вноска достигат 160 млн. лв. В тази сума не влиза зъболечението и лекарствата.
Въпреки че болните дават редовно пари под масата, 75% от анкетираните се обявяват против тази практика. Според тях основната причина за рушветите е свързана със страха, че лекарите ще откажат да ги лекуват.
Болните обаче не определят като основен проблем в здравеопазването корупцията. На челните места те нареждат високата цена на лекарствата, недофинансирането на сектора, цялостната организация на здравната система, липсата на оборудване и бюрокрацията. Пациентите смятат също, че увеличението на възнагражденията на лекарите е най-добрият начин за намаляване на случаите на нерегламентирани плащания. Те държат корумпираните доктори да бъдат отстранени от работа, за да има някаква справедливост. Освен това заявяват, че са необходими спешни реформи в сектора.
Резултатите от изследването бяха оспорени от депутата от НДСВ д-р Антония Първанова. По данни на Американската агенция за международно развитие допълнителните плащания в здравеопазването у нас достигат 1.5 млрд. лв., заяви тя. В тези пари обаче влизат всички суми, давани за здравни и стоматологични услуги, медикаменти и консумативи.
Проблемът не е в дребната корупция на лекарите, а в тази във висшите етажи на здравеопазването, заяви депутатът от БНД д-р Атанас Щерев. "Според СЗО у нас се харчат 8% от БВП за здравеопазване, но публичните средства са едва 4.3%. Останалите идват директно от пациентите", даде пример той. Освен това за 2007 г. за лекарства са похарчени 1.4 млрд. лв., като от държавата и здравната каса са дошли едва 37% от тях, а останалите също са за сметка на болните, допълни Щерев.
По думите му основното е, че хората са длъжни да доплащат, защото системата е недофинансирана. "Голямата корупция е когато забавиш търга за лекарства и хората, на които държавата е длъжна да им осигури хапчетата, отиват и си ги купуват от аптеката. Корупция е когато спираш позитивния списък /по който касата покрива лекарствата/ и в него не могат да влезат новите медикаменти на фирмите", заключи депутатът.
Източник: zdrave.bg
